При създаване на събранието на поробените народи,  комитета “Свободна Европа” забрани  на Югославия да бъде член . По този начин, нито една от републиките на бивша Югославия не бе  призната като поробена. Целта на тази американска политика бе узаконяването на Тито като демократ. 

Българския Национален Комитет започна своята дейност след възстановяване на отношенията си със “Свободна Европа”. 1956 година мина под нова обстановка - Унгарската революция.

Това  постави емигрантските лидери към нови виждания и нова Американска политика.  Американският външен министър Фостер Дълас в изявление пред пресата, даде да се разбере , че Америка не може да се намеси  във  вътрешните работи на Унгария и че СССР имат право да потушат тази революция. Стана много ясно  новата насока в отношенията между Америка и Русия. Емиграцията трябваше да пренасочи своите виждания и политика към ново-създаденото положение. Д-р Димитров посети българската емиграция в Америка и Канада, за да обясни причините за провала на Унгарската революция.  Не след много време дойде и окупацията на Чехословакия.  Комитета на Свободна Европа, който поддържаше и радиото, промени напълно не само програмите , но и почти целият апарат.  Вече не се назначаваха на работа в радиото никакви земеделци, независимо от техните знания и способности. Започнаха да идват нови емигранти, които са работели в комунистически издания и те бяха предпочитани.  В предаванията се отбягваше да се съобщава за дейността на БНК или особено за дейността на ръководството на БЗНС.

Много често вместо предаване срещу  комунизма, се провеждаше антибългарска пропаганда.  Свободна Европа обвиняваше България в опита за убийството на папата.  Искаха да докажат че българското разузнаване е замесено в организирането на атентата. След години се доказа истината за това дело, но католическия свят и християните,  бяха убеждавани  в обратното.  Нека се надяваме, че един ден и истината около смъртта на писателя и редактор на BBC Георги Маrков ще бъде доказана.

Протоколите от заседанията на БНК и БЗНС се съхраняваха на две места – едните в дома на Д-р Димитров, а другите  екземпляри  в Париж.

След смъртта на Д-р Димитров едната архива  отива  в ръцете на неговия зет, който ги  предава на американските служби. Така тя остава извън достъпа  на българите или привържениците на БЗНС. 

 Останалата  за  българския народ  архива ,е само копието в Париж.  Ние сме дълбоко разочаровани, че все още не са публикувани тези ценни архиви, за да може българския народ да научи за борбата на БНК, за интересите и свободата на българския народ.

През 1970 г. Американците подготвят  посещение на Никсън в Москва. Неговият секретар Кисинжер, нарежда на  комитета за Свободна Европа да спре всякаква подкрепа на Националните комитети, Събранието на поробените народи и Международния селски съюз. Наредено бе,  канцелариите на всички тези организации да затворят веднага и  да прекратят  всякаква дейност.  БНК и БЗНС напуснаха канцелариите , но не се подчиниха да спрат дейността си. Това нещо се отрази страшно пагубно за емиграцията и Д-р Димитров,  след късо време получи сърдечен удар и почина.  С неговата смърт емиграцията и целият български народ загуби един предан служител за свобода и народовластие, както и доведе до преустановяване дейността на Българския Национален Комитет.

След всички промени, които се виждаха в американската политика членовете  на комитета започнаха да мислят за търсене на контакти с Китайски представители, защото по това време отношенията между Китай и Русия бяха в най лоша фаза. Такова течение остана да се развива и в ръководството на Освободителното движение. И сега след толкова години, ясно се вижда отражението на американската политика и споразумението между Буш старши и Горбачов в остров Малта, върху Демокрацията и свободата на народите.  Тази среща наложи нова  политика  за завладяване на повече материални блага за капитализма.

Останалите деятели, които виждаха много по рано естественото развитие и американската политика, създадоха Освободителното движение ,начело с г-н Ценко Барев, което продължи дейността за свобода на българския народ.

 Земеделско Знаме

Март - 2008