|
След установяването си в Вашингтон, Д-р. Г. М. Димитров веднага организира Българския Национален Комитет, а по късно и Задграничното ръководство на БЗНС. Членове на комитета можеха да бъдат бивши министри ръководители на демократични парти, бивши народни представители и политически деятели. След установяването на Д-р Г.М. Димитров във Вашингтон, веднага бе организиран Българския Национален Комитет със седалища: - Вашингтон, Ню Йорк и Париж. Установено бе и задграничното ръководство на Българския Земеделски Народен Съюз със седалище в Париж. Двете организации започнаха да провеждат голяма дейност и Радио Свободна Европа започна финансово да подкрепя издаването на вестник "Свободна и Независима България", както и списание "Освобождение". След разгрома на фашистка Германия, извън пределите на България намериха убежище и много от нейните съюзници. Те именно желаеха на всяка цена, да свалят от председателското място Д-р Г. М. Димитров. Така под техен натиск Комитетът Свободна Европа организира идването в Америка на бившия министър председател на България – Кьосе Иванов. Целта на неговото пристигане бе подмяната на Д-р Г. М. Димитров на Председателското място. Този опит претърпя тотално фиаско. Свободните американски медии, изнесоха факти от миналото на Кьосе Иванов. Американски общественици и видни журналисти протестираха. Бързо и без коментари, Свободна Европа върна Кьосе Иванов в Швейцария. Опитите за ликвидиране влиянието на Д-р Г. М. Димитров сред българската емиграция зад граница продължиха. Последва организирането на нова земеделска група начело с Тончо Тенев, която бе докарана от Париж в Америка. Заедно с тази група пристигнаха и няколко члена на БНК. И този опит също се оказа неуспешен ,защото те не успяха да сменят Г. М. Димитров. След този провал ,Свободна Европа реши да спре всякаква финансова подкрепа за БНК и БЗНС. Тогава задграничното ръководство взе решение ,че то ще направи всичко възможно, дейността на двете организации да продължи. Осигурена бе материалната издръжка за Професор Никола Долапчиев, Васил Юруков, Стратия Скерлев, Георги Колев и няколко други деятели на организацията. От своя страна, БНК и БЗНС започнаха усилено да организират свои групи, които влизаха в страната. Една от групите ,връщайки се ,бива забелязана от българските власти и принудена да отиде в Гърция. От тази група американците научават за част от дейността на БНК. БНК и Д-р. G. M. Димитров имат ясна представа за положението в България. От Гърция започва Радио предаване на станция "Горянин". Тази станция предава съобщения за земеделски въстаници под ръководството на Стамболийски. Тези съобщения стават причина много земеделци да се отправят към балкана, но вместо четата, те намират милиционери. Стремейки се да се спасят, малка част от тези групи успяват да преминат границата. Някой от тях се отзовават в Турция, а други в Гърция. По-късно радио "Горянин ",преустанови по нататъшните си предавания. И нека тук, да споменем за още един неуспешен опит за елиминирането на независимата национална българска позиция и политическа дейност, която бе водена от БНК и БЗНС в лицето на неговия председател и главен секретар Д-р Г.М. Димитров. В този период видния земеделски деец Димитър Гичев се намираше в български затвор. В усилията Д-р Г.М. Димитров да бъде подменен, бе установен канал и бе предложено на Димитър Гичев да напусне затвора и оглави дейността на БНК. С отказът на Димитър Гичев да напусне затвора и вземе участие в този недостоен план, този опит също пропада. Тук е мястото да споменем и за изключително достойната роля на председателят на задграничното ръководство на БЗНС- Слави Нейков. Неговата позиция и дейност бяха спасителни за успеха на Българския Национален Комитет. Проявите на мъжество, достойнство и национална позиция по редица въпроси от страна на БНК и БЗНС зад граница, принудиха Свободна Европа през 1956 година да възстанови отношенията си с Българския Национален Комитет.
ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ МАРТ 2008
|