Тегли трето да спечелиш Националните интереси изискват НДСВ да се откаже от съставянето на кабинет Павел Писарев Третият мандат, който президентът вероятно ще възложи на ДПС, изглежда, ще бъде успешен. БСП и НДСВ не можаха да преодолеят негативните си чувства един към друг. Социалистите не понесоха бойкота на техния мандат и арогантното поведение на жълтите при гласуването. Царистите не могат да преживеят изборната загуба, раздялата с властта, те не се издигнаха над манталитета на шефа си. Повлияха и личните интереси на различни групи в двете партии. Политиката е израз на интереси, съотношение на сили и изкуството да се прави възможното. Всички видяха с какви вулгарни средства реагира опозицията по време на среднощния вот. Вторият мандат, възложен на НДСВ, бе предварително обречен - дали заради развалените вече отношения между преговарящите, дали заради желанието да се делят министерските кресла, или заради задачата да се протакат преговорите и съставянето на правителството, за да се провали членството ни в ЕС. При отказа на ДСБ и "Атака" да партнират на НДСВ вече няма и хипотетичната възможност да състави правителство. Сега, когато е очевидно, че БСП и ДПС няма да сътрудничат при съставянето на ново царско правителство, наред е третият мандат - казано е от народа "тегли трето да спечелиш". Ако г-н Сакскобургготски не забави връщането на мандата до края на август, новото правителство ще заработи, Народното събрание ще има комисии и ще започне да приема законите, които ЕС изисква. Вместо от голяма България ще се управлява от малка коалиция на компромиса, събрала заедно БСП, ДПС и БНС. Твърде вероятно е това да стане. Интересите на страната налагат този макар и закъснял компромис, който г-н Сакскобургготски не поиска да направи. Ако България бъде приета в ЕС на 1 януари 2007 г., за което шансовете рязко намаляха, тази коалиция сигурно ще просъществува дотогава и известно време след това. Ако обаче влезе в сила предпазната клауза, политическият живот на страната ще бъде разтърсен от въпроса: Кой попречи на интегрирането на България в Европа? Така или иначе новото правителство ще бъде изправено пред тежки проблеми - бързо приемане на важни закони, свързани с приемането ни в ЕС, а комисията в Брюксел ще изпрати своите представители за проверка на подготовката още през август, когато може би ще се състави правителство. Новото правителство е изправено пред зейналите последици от наводненията, нуждата от строителство и ремонт на 5-10 хиляди жилища, възстановяване на значителна част от инфраструктурата на страната и влакове, които се движат като по времето на барон Хирш. И всичко това преди зимата. Има и дълготрайни трудности коя програма ще изпълнява това правителство - естествено не програмата на БСП. Тогава как ще се подхранват надеждите на 1 200 000 леви избиратели за нова социална политика в областта но доходите, здравеопазването, социалните грижи, образованието? Като лавина нарастват етническите проблеми, да не говорим за циганската вендета, която полицията представя като криминална, а тя си е отговор на мизерията, глада и отчаянието, до които са доведени тези български граждани, които живеят по-зле и от бушмените в Африка. Още от първия ден след съставянето на новото правителство ще започне процес на обединяване на опозицията около г-н Сакскобургготски или Костов, както и друг процес на нейното разложение, особено в НДСВ, но във всеки случай опозицията ще се готви за реванш на президентските избори. През изтеклите месеци на предизборна борба, избори и следизборна атмосфера на двумесечни преговори лъсна в цялата си голота българският политически елит. Какво от това, че са минали 120 години от изборите на Дочоолу и Гочоолу. С каква страст въртяха безумно блеснали очи българските депутати, как ревяха, когато гласуването бе в "полза на нашите", как тържествуваха при малките си победи и се покрусяваха при загуби, как шмекеруваха, налитаха на бой, окупираха трибуната, тропаха по банките, как се лъжеха взаимно на преговори и как заблуждаваха бедния електорат, че ще му останат верни - дано само станат министри или парламентарни първенци. Обещаваха да делят заедно скърби и радости, но не и депутатските заплати. Палмата на първенството държаха хората на г-н Сакскобургготски, Костов и Михайлова, щурмоваците на "Атака". Всичко това българският избирател го видя. Видяха го и в чужбина, залята с телевизионни кадри, представящи байганьовската демокрация марка "булгар, булгар". По-рано това бяха Фори Светулката, братя Неврокопски, Свободка, Гошо Т., медицинският случай Медарски, водачите Венци Коня, Стоян Ганев - ваклото агънце, Георги Марков и Сашо Йорданов. Сегашните имена са други, но поведението е същото. България е толкова далеч от европейския парламентаризъм, колкото е изостанала в икономическо и социално отношение. В Западна Европа започна процес на смяна на политическия елит. И преди всичко на този на брюкселската администрация. Референдумите във Франция и Холандия и кризата в Евросъюза са свидетелство за това. В България отдавна се смени елитът на тоталитарната комунистическа власт. Сега е време обществото да се освободи от "брака" на демократическия процес, какъвто има във всички партии. И които, размахвайки байрака на противоборството, пречат на България да върви напред.

Standart - 08.06.05:  http://www.standartnews.com/archive/2005/08/06/society/index.htm