|
ДА СИ СПОМНИМ ЗА СЛАВИ НЕЙКОВ (Из книгата « ЖИВОТ – МЕЧТА ») Тончо КАРАБУЛКОВ
Скоро ще се навършат четиридесет и една година от смъртта на Слави Нейков. С неговата смърт ние загубихме един скромен, честен и всеотдаен земеделец и българин, с високо чувство за организация и отговорност. Безкористен и прям, когото никой не смееше да обвини в материална заинтересованост или в лично облагодетелствуване. Познаваха го всички български политически емигранти - не само във Франция, но и в много други страни. Живееше в скромна хотелска стая, в центъра на Париж. На две крачки от известната гара Сен-Лазар. За да се прехранва и за да подпомага организацията и печатната дейност на Българския Национален Комитет работеше най-черната и неблагодарна физическа работа – като бояджийски работник. А в организацията имаше едни от най-високите постове. И само благодарение на него, едно или две от кафенетата около гарата Сен-Лазар се бяха превърнали в български средища. Събираха се, събирахме се вечер в тези кафенета не само за да се видим, но и да видим « бай Слави ». Защото той беше нещо като стожер и упование, като надежда, че ще има един ден връщане в България. Аз имах честта и щастието да работя години наред с него, да обменяме мисли и проекти по нашата дейност. И когато създадохме Младежката секция към БНК, и когато решихме да започнем да издаваме в. « Младежка борба », и когато трябваше да кръстосваме по европейските магистрали с моята разбита « катр шьово », за да правим политически събрания, ние бяхме винаги заедно. Заедно с него и още двама-трима приятели бяхме и в края на всеки месец, когато трябваше да се търсят пари за печатаря и за пощенски разноски. Когато бай Слави почина в Корсика в края на декември 1964 година, аз току-що се бях задомил. Жена ми чакаше първото ни бебе. Ценко Барев, който беше заедно с него ми телефонира печалната новина. Можех ли да не бъда на погребението му ? Пристигнах със самолета в Корсика, за да споделим общи спомени ведно с няколко приятели българи и французи, около безжизненото му вече тяло, и да го спуснем в черната земя. Няколко месеца по-късно издадохме специална книга за него, която озаглавихме « Живот – мечта ». Предлаганите тук статии вземам именно от този сборник. Да, това беше животът на Слави Нейков. Един сложен и мъчителен път, който той извървя с ентусиазъм и надежда. Вперил поглед винаги в бъдещето. Защото вярваше, че бъдещето ще бъде по-добро от вчера.
|
