Цанко Генов Бакалов (16.10.1869-02.05.1926).
Роден
е в с. Бяла черква, Великотърновско. Семейството му е средноимотно. Брат
му Ангел също е учител.
Родният му край—Велико Търново, Севлиево, Павликени—е познат с живото си участие в освободителните борби и в обществения живот на следосвобожденска България.
Баща му, Гено Ангелов, не е богат селянин. Той е толерантен спрямо сина си, без да вярва много в избраното от сина си поприще. От майка си, Пена, наследява любовта към народното творчество. Свири на цафара (кавал) и е певец от дете. Завършва прогимназия във Велико Търново. Учи в много училища, но не завършва нито едно от педагогическите училища, които е посещавал. В Пловдив е съученик на Георги Бакалов. В Казанлък, директор на училището е д-р Кръстьо Кръстев, който се запознава с първите му поетически опити. Тук се запознава с Константин Бозвелиев, виден социалдемократ, който го информира за Бузлуджанския учредителен конгрес на БРСДП. В Силистра, през 1892 г., учителят му по музика е чехът Карел Маха Церковски, от когото идва, може би, псевдонима му или пък той означава „черковен”, т.е. от Бяла черква) и учителства (след положен изпит за редовен учител), най-дълго в с. Мусина (1894-1896 г.).
Младият
Цанко е скитал много, увлича се от народническо-социалистическите идеи.
Активна народопросветна и културна дейност развива най-вече в с. Мусина
и издава (съвместно с Гено. Недялков, първият селски депутат и
председател на земеделска парламентарна група, преминал по-късно в
Демократическата партия) "Евтина
библиотека", библиотека
"Младеж",
"Селски вестник” от 1893 г.
През 1897-1907 г. е в родното си село. Занимава се със земеделие,
развива обществено-просветителска,
Ученик в Търново 1887 г.
редакторска, издателска и журналистическа дейност. Поддържа приятелски отношения с П. Ю. Тодоров. Издава сп. "Селска пробуда" - през 1903/1905 г. (в което сътрудничат Й. Йовков и Елин Пелин. Създава „Младежко просветително дружество” през 1897 г.
Жени се за Гана Франгова-1893 г., негова съселянка (починала след 09.09.1944 г.). Имат 9 деца:Цветанка, Севдалина(акушерско училище,по мъж Вачкова, редакторка на в-к „Селянка” докато баща й е в затвора), Розен(семинарист, земеделски деятел, загинал от жесток полицейски побой на 19.03.1931 г., умира на 12 декември), Веселин(ж.п. школа), Здравко(участник в земеделското движение), Царевна, Ружа, Босилко, Румен. Децата му са учили в технически училища. Внук-д-р Розин Вл. Недков, внучка-Снежина—са наши съвременници.
Социалист, той застъпва професионалното
на село 1888 г
течение в зараждащото се земеделско движение и напуска тази си позиция в 1906 г.
По
негов почин, на 26 април 1899 г. (на годишнината и на мястото, където е
обявено въстанието от 1876 г.) е организиран събор,
първо събрание от селяни в
с. Мусина, на което е решено да се свика конгрес на политическо
земеделско движение. В "Селски
вестник" (20 септември 1899 г.) и в “Земеделска защита”
(10.10.1899 г.) е обнародвано
"Възвание към българските земеделци" и става един от
инициаторите, организаторите и основоположниците на Българския
земледелски съюз (1899 г.).
Бакалов взема дейно участие в
карик. от Ал.Божинов
Учредителния конгрес и по волята на делегатите „Възванието” го ръководи. Член е на първия Централния Управителен Комитет на Българския Земледелски Съюз, избран на второ място след Забунов (според Пекарев, той не е подписал манифеста приет на учредителния конгрес).
В последвалите митинги и селски бунтове, Бакалов взема дейно участие. Бит е на митинг и още на Учредителния конгрес е диагностицирана туберкулоза. Арестуван е в Търново и освободен. Заедно със Забунов заминават за София, за да искат да бъдат приети от Фердинанд, който отказва да ги приеме. Арестуван е в Павликени и затворен в Плевен като един от подписниците на Манифеста за митингите. Стамболийски посещава Бакалов през 1903 г. и държи реч в Бяла черква. На VІ конгрес, 1904 г. Бакалов предлага Стамболийски за член на УС и подпредседател на Съюза. Отношенията им стават още по-близки през есента на 1907 г., когато и Бакалов е избран за редактор на Земеделско знаме. С Ал. Димитров те образуват една хармонична тройка, която повежда Съюза във възход.
Дейността
му в организацията е многостранна и плодовита. Заемал е отговорни
постове в организацията, за които не е ламтял. Така, той е председател
на
Учр конгрес, член на ЦУК;
подпредседател на бюрото на ІІІ конгрес 1901; член на ЦУК ІV
конгрес 1902; член на УС Vконгрес
1903; председател на VІ
конгрес 1904 и член на УС; председател на
VІІ
конгрес 1905 и член на УС;
Автопортрет
член на УС на VІІІ конгрес 1906, член на Постоянния Изпълнителен Комитет, помощник редактор на Земледелско Знаме и негов съредактор до 1912 г. и член на УС на ІХ конгрес 1907; член на УС на Х конгрес 1908, на ХІ конгрес 1909, на ХІІ конгрес 1910; председател на бюрото на конгреса, член на УС и редактор на сп. Земеделска мисъл на ХІV конгрес 1913; член на Постоянното Присъствие, образувано от болшинството на Парламентарната Група през април 1918, член на УС на ХV конгрес 1919, председател е на заседанията на ВСС през януари 1925 г., когато е избран за политически секретар на Съюза.
Депутат в ХІ ОНС 1901 (когато фигурира в две листи: земеделска и социалистическа (в социалистическата парламентарна група), но по-късно е изключен от социалистическата партия заради дейността му като земеделец), ХІV ОНС 1908, V ВНС 1911, ХV ОНС 1911(от всичко четири депутата), ХVІІ ОНС 1914, подпредседател на Парламентарната група и след разцеплението в нея, през 1917 става председател на болшинството на Парламентарната Група; ХVІІІ ОНС 1919, ХІХ ОНС 1920, ХХ ОНС 1923.
Участва в Балканската война като доброволец санитар, въпреки че като депутат той не подлежи на мобилизация. Изживява трагично първата национална катастрофа.
При започналата първа световна война, опозицията е за пълен неутралитет. Нейният призив е подписан от Бакалов. Като подпредседател на земеделската парламентарна група, той действа тя да приеме резолюция против войната—12.08.1915 г. Двете брошури за двубоя между Фердинанд и Стамболийски са конфискувани като голяма част от тиража е намерена в квартирата на Бакалов. Поради уж някакъв заговор да бъде убит Фердинанд, той е арестуван за кратко.
След затварянето на Стамболийски, Драгиев повежда борба срещу секретаря на съюза Ал. Димитров и косвено срещу Стамболийски и Бакалов.
02.10.1918 г.-На коронен съвет Бакалов се обявява за изгонването на династията и за република. Управниците правят опит да го замесят във войнишките бунтове, арестуван е и бързо освободен.
18.10.1918 г.-По решение на Съюза и личния натиск на Стамболийски, участва в кабинета Малинов като пръв земеделски министър-министър на. Обществените сгради и благоустройството. Главната му цел е да издейства амнистия за участниците във войнишките бунтове. Противниците на амнистията са силни в кабинета. Церковски подава оставка и кабинетът пада.
28.11.1918 г.-Новият кабинет е оглавен от народняка Т. Теодоров.
Земеделците получават три министерства като Церковски е м-р на
железниците, пощите и телеграфа и поема временно и министерството на
ОСПБ, до февруари 1919 г., в очакването то да бъде поето след амнистията
от Стамболийски. Вторият министър е Д. Драгиев-м-во на Земеделието. На
31 декември е приет закона за амнистията.
23.01.1919 г.-Съвещание между А. Стамболийски, Д. Драгиев и Ц. Бакалов. Постигнато е съгласие да няма разцепление.
01.06.1919 г.-ХV конгрес. През август 1919 г., заедно с Р. Даскалов отиват при Драгиев и преговарят да се върне той в съюза, да не излиза на изборите с отделни листи—неуспех.
24.09.1919 г.-Писмо до цар Борис (дискутирано с Р. Даскалов който отказва да го подпише): ”....откажете се от царския престол в полза на една народна република!”
10.10.1919 г. Коалиционен кабинет на Ал. Стамболийски.-Бакалов е м-р на просветата.
21.05.1920 г.-М-р на Обществените Сгради Пътищата и Благоустройството в първия хомогенен земеделски кабинет и в следващия, до април 1923 г. Трудовата повинност е в неговия ресор.
На
16.10.1921 г. е чествана тридесетгодишната му писателска и обществена
дейност, в Бяла черква. Стоян Омарчевски внася законопроект за народно
дарение на поета. Бакалов предлага тези 80 000 лв. да се вложат във фонд
„Стари земеделски дейци”, но неговото предложение е отхвърлено. При
министерството на просветата е създаден общ фонд „Цанко Церковски” с
капитал 200 000 лв. за подпомагане на бедни писатели. И двата фонда са
разграбени след преврата. Бакалов си остава бедняк. Юбилярът отговаря на
речите на Стамболийски, Р. Даскалов и Ст. Омарчевски, дълбоко
развълнуван и потънал в свян:”...Като давам тука тям (на присъстващите
писатели) заслуженото, аз моля да извинят моята дързост да стоя на туй
място в качеството си на юбиляр и да слушам пред тях хвалбите за себе
си—нещо, което не е в навика ми, но нещо, което трябва сега геройски да
понеса, заставен може би по случай стечение на времето, пък може би и по
вина на годините си...”
17.09.1922 г.-Търновските събития.
С майка си Пена и брат му Ангел.
Р.
Даскалов и Бакалов са също в Търново. Блокарските водачи са склонени в
казармата, откъдето „неотговорни” земеделци са ги извели за
саморазправа. Бакалов се намесва и те са върнати в казармата. Като
последица е проведен на 19.11.1922 г. референдум за съденето на
виновниците за войната.
Подложен е на клевети от социалдемократите. След неуспял опит за убийство, Бакалов получава заплашителни писма-да върне командировъчните си пари за едно пътуване до Женева като ги отнесе на лобното място на Ал. Димитров.
08.02.1923 г.-Заседание на ВСС, Парламентарната група и Съюзния съд. Оставка на кабинета. Бакалов пише статия „На кому служат?” като визира петорката.
През предизборната кампания 1923 г. той придружава постоянно Стамболийски в обиколката му на страната.
На
9-и юни, Бакалов отказва да бяга. Търси помощ от съседа си, Бобчев,
който го предава. Задържан е в V полицейски участък. Убийствата на
другарите му Мико Петков и Спас Дупаринов преживява трагично.
Семейството му е в беднота. На 12.09.1923 г. е преместен в Централния
затвор и е освободен едва на 05.01.1925 г. От затвора, той подържа
контакт с много свои съидейници. Въпреки тежкото материално положение на
семейството му и разклатеното му здраве, той не престава да мисли за
съдбата на Съюза.
Международната лига за правата на човека и гражданина приема резолюция в негова подкрепа и иска освобождаването му.
Така, в писмо до П.Д. Петков той пише на 05.12.1923 г.:”С комунизма час по-скоро трябва да се скъса ”единния фронт”, ако...”. Пак до него,
Ст.Калъчев,Ив.Бояджиев-ІV 1923
25.12.1923 г. :”Благодаря ти за 2 000 лв. които ми изпращаш. Това е първата помощ...”. До Димитър Грънчаров, 01.05.1924 г. : не иска да се прави публична подписка, за да му се помогне щом като видните дейци на Съюза не му помагат, пък и не е само той в затворите. До дъщеря си Севдалина, 30.11.1925 г. :”А ти не жали нищо вече, а продавай...А ония наши депутати и съюзни хора не моли за нищо, за нищо”.
Още на 22/26.01.1925 председателства заседанията на ВСС, когато той е избран за политически секретар на БЗНС. След 3 месеца, на 17.04.1925 г., наново е арестуван и обвинен, че готви преврат. Съден е с единофронтовците-Асен Павлов, Михаил Геновски и др. Оправдан на 21.03.1926 г., той е освободен чак 07.04.1926 г., с разбито здраве и полусляп. Връща се в родното си село, но здравето му се влошава и го настаняват в болница. Почива на връх Великден, 02.05.1926 г. Погребан е (на държавни разноски!!!) в Славееви гори, в родното си село. Надгробният му паметник е открит 1958 г. Той е проектиран от арх. Лазар Парашкеванов, скулптор Иван Блажев. На надгробната му плоча е издълбано стихотворението му:
Там, на срещната могила,
дето бели път се вий—
има гроб. О, пътник странен,
ти
на гроба се отбий!
Кръст стори и поклони се—
труд на халост не е той:
гроба, който ти почиташ,
гроб сиротен, гроб е мой!...
Брат и род ти мен да бъдеш,
брат и род, от род презрен—
че поета род не знае—
той от всички бе чужден.
И в живота жив не виде
ден отраден, час благат—
пътник морен, поклони се!—
Гробът мой е гроб на брат.
ПИСАТЕЛ.
За пръв път печата през 1891 г. стихотворението "Молепсаний" в сп. "Ден", редактирано от Янко Сакъзов, което му донася голяма известност, защото е декламирано на всяка социалистическа вечеринка.
Сътрудничи със стихове, разкази, сценични игри, статии, памфлети, реплики и пиеси, на списанията "Детска почивка", "Ден", "Съвременна младеж", "Българска сбирка", "Мисъл", "Светлина", "Ново време", "Звезда", "Просвета", "Наш живот", "Селска пробуда", на вестниците "Работнишки другар", "Съвременен преглед", "Летописи", "Работнически вестник", "Общо дело" и др. Литературното дело на Цанко Церковски е тясно свързано с обществената и политическата му дейност. От детството си записва народни песни, сродява се духовно с поетиката и стилистиката на фолклора. Започнал като поет-социалист, Церковски става широко известен със стихотворението "Молепсаний", посветено на Г. Бакалов и написано по повод конгреса на социалистите на Бузлуджа, което се превръща в манифест на социалистическата му младост. Стихотворението му спечелва много приятели и врагове.
Въпреки многото му семейни и обществени задължения, Цанко Церковски е плодовит поет. Стихотворенията му са подредени в множество стихосбирки:Снимки и приумици-4 разказа; Полски песни, избор стихове, Варна, 1905 г.; Печални часове-19 стихотворения между които „Молепсаний”; Отломки; Бекярски песни”-13 стихотворения; Момини тъги; Делийски песни; Изплакани песни; Трудови и битови песни; Борчески песни; Стихосбирка „Печални часове”; Следбрачни напеви; Присмивки. „Сазът ми” е едно от най-добрите му лирични стихотворения, публикувано през 1905 г. в сп. „Мисъл”.
Извор на творческото му вдъхновение е селската действителност. Най-значителни са лирическите му произведения. В ранните си творби изразява народническо-социалистически разбирания и социално-борчески чувства. Социалният патос остава основен и за по-късните му творби, но Церковски споделя и интимни настроения. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен. Лиричният герой е свързан с изживяванията на човека от село. Церковски воюва срещу монархията, експлоатацията на селянина, бирниците като представители на държавния апарат; изразява тревогите и мечтите на селския труженик, ратува за социална справедливост.
Стихотворения като "Из полето аз се скитам", "Вино пия хардалия", "Девойче, девойче", "Коня яхам - коня аджемия", "Що ми не дохождаш", "Изведи ме, мамо", "Я ми подай, мамо", "Попей ми, Радке, попей ми", "Сивляно, Сивляно" и др. се пеят като народни песни.
В българската литература от края на 19 век и първата четвърт на 20 век Церковски се откроява като поет с темпераментно перо, с верен усет за художествеността, образността и поетиката на народната песен, от която творчески се учи и чиито традиции продължава.
Цанко Церковски е автор и на разкази, на три романа, от които най-сполучлив е "Из гънките на сърцето", писан в затвора и издаден посмъртно от Антон Страшимиров, на пиесите "Луди млади" и "Под старото небе". Белетристиката му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българско село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на Михалаки Георгиев, Т. Г. Влайков, Хр. Максимов и др.
Още юноша, Церковски пише детска поезия с подпис „Цанко”. Негови книги за деца: "Детска раздумка" (1905), "Росни капки" (1912). Посмъртно излизат "Златни класове" (1930), "Полска китка" (1948), "Кукуригу петленце" (1956, 1990), "Събуди ме, мамо" (1970).
Други псевдоними: Белочерковски, Ибришим Ефенди, Калина Малина, Саръджизмели Мемедаа, Селяк, Пран Гого, Хайдут Сидер, Цанко Ц., Цанко, Ц. Ц., П.Димов и др.
Един от основателите на БЗНС, Цанко Бакалов Церковски, след дълго подържане на професионалния характер на организацията, се включва активно в политическата й дейност и до смъртта си заема едно от челните места в организацията. В тясно единодействие с Ал. Стамболийски, Ал. Димитров и Райко Даскалов, Бакалов изгражда организацията и участва в управлението на страната. Убеден републиканец, той си навлича безмилостните гонения на Двореца след деветоюнския преврат. Многобройните му депутатски мандати и почти петгодишното му министерстване съвсем не допринасят за забогатяването му и той оставя семейството си в бедност, което е достойнство за един истински народен политик. Както и Трифон Кунев, Бакалов събира в едно народническата поезия и службата в името на народа.
▲▲▲
За библиографска справка натиснете ТУК !
От него:
-Събрани съчинения.
Т.І–ІV. С.,1918. І. Разкази. 189 с. ІІ. Под старото небе. [неиздаден]. ІІІ. Песни. 176 с. ІV. Песни. 224 с. Изд.на А.Паскалев
-Съчинения.
Ред. Никола Атанасов. С.,1946-1948. Ч. 1. Стихотворения–291 с, портрет. Ч. 2. Стихотворения и поеми–304 с, автопортрет. Ч. 3. Разкази–300 с., портрет.
-Избрани съчинения.
Под ред. на Здравко Ц. Бакалов, Пею Гаджев и Борис Кърджиев. Горни Дъбник,[1943,],96 с.
-Избрани творби. Под редакцията на Димитър Гундов, Христо К. Радев, Георги Хрусанов. С.,1951,146 с.
-Избрани произведения.
Отбор, ред. и встъпителна статия Иван Сестримски. С.,1956,368 с., 1 л. портрет, 1 л. факс.
-Избрани произведения.
(Предг. Димитър Гундов. Подбор и уредба Дамян Дамев.) С.,1975,360 с.
-Избрани творби.
Под ред. на Иван Сестримски. С.,1977,368 с.,1л. портрет. Второ изд.—1969,659 с.
-Няколко Цанкови стихотворения, из „Печалните му часове”. Силистра,1892.
-Две поеми, Евтина библиотека”, издавана от Мусинското читалище „Нов живот”, Мусина,1895.
-Печални часове, стихотворения. „Евтина библиотека”, Мусина,1895,36 с.
-По Гергьовден, разказ, „Евтина библиотека”, Мусина, кн. Х, Мусина,1895.
-Бачо Стоян. Два нови гроба, разкази, бибиотека „Младеж”, книга ІІ, издание на Атанас Величков, печатница „Селянин”, Мусина,1890,16 с.
-Механджийско милосърдие, разказ, библиотека „Младеж”, книжка ІV, издава Атанас Величков, Бяла черква,1896,14 с.
-Две-три нови песни (Две-три нови народни песни. Слушани из народа), Плевен,1900,32 с.
-Снимки и приумици, София,1901,34 с.
-На Руманé, поема из живота на жетварките, издава Д.Димитров, София,1901,34 с.
-Още две-три песни, издават братя П. Касабови, В. Търново, 1902,16 с.
-Ружа, стихотворен разказ, Габрово,1904,30 с.
-Полски песни, избор стихове, библиотека „Смях и сълзи” №5,издание на Стефан Георгиев, Варна,1905,224 с.,изданието откупено от книжарница и книгоиздателство на Иван Лесичков, София.
-Луди-млади. Сценична игра, издава книжарница Димитър Голов, С.,1908,92 с. 2о изд. на Фондация Земеделско съюзно издателство „Ал. Стамболийски” при БЗНС, С.,1946,64 с.
-Тъжби. Политически песни и припеви. Библиотека на БЗНС №5, издание на БЗНС, С.,1908,68 с.
-Разсънки, жални песни. Библиотека на БЗНС №7, издателство на БЗНС, София,1908,52 с.
-Халосник, сценична игра. Издава книжарница Димитър Голов, София,1908,93 с., 2о изд.,1932.
-Разкази, Походна войнишка библиотека №3, издава Щабът на действуващата армия, София,1917,91 с.
-Под старото небе, драма. С.,1921.
Из гънките на сърцето, роман. Посмъртно издание под редакцията на Антон Страшимиров. С.,1926,227 с.
-Селски въздишки. Издава Розен Ц. Бакалов, С.,1929,48 с., с ноти.
-Писма от затвора. Събрала Севдалина Цанко Бакалова. В кн. авт. означен Цанко Бакалов-Церковски. С.,1932,148 с., 2.изд. С.,1932,148 с.
-Земеделски марш <Текст и мелодия>. Подреждането е направено въпреки по-малкия обем поради особения му интерес. С.,1945,7 с.
За деца и юноши-многобройни заглавия неизброени обстойно тук.
За него:
-Никола Атанасов:Ц. Б. Церковски 1891–1921. Живот и литературна дейност. Държавно издание. С.,1921,171 с.
-Недялко Атанасов Мочуров:
Цанко Церковски. <Лични спомени и бележки из обществената му дейност по случай 30 год. му юбилей на 16 окт.1921г.>. С.,1921,11 с.
Ц.Б.Церковски. Спомени и бележки. С.,1921,70с.; 2. изд. Цанко Бакалов -Церковски. Спомени и бележки. [Заедно с] Човекът, общественикът и приятелят–реч от Ал.Стамболийски по случай юбилеят на Ц. Б. Церковски. В кн. авт. означен Петканин. С.,1946,70 с.
-Любомир Василев Тодоров:Цанко Церковски. [Биография]. С.,1999,34 с.
-Вейков : Цанко Церковски 1891–1921 г. Обществена и литературна дейност. С.,1921,23 с.
-Паун Генов:Цанко.Церковски. Поет и държавник. [Биогр]. Предг. Иван Бурин. С.,1980,332 с.
-Димитър Димов Рачев:Цанко Бакалов–Церковски. С.,1968,188 с.
-Дружбашкият режим---№05: Търновските събития. Цанко Бакалов зад кулисите. Фалшивата телеграма на Стамболийски. Кървавите побоища по гарите. Лъжите на Райко Даскалов. Референдум с насилия и “документи уйдурмасион”. Цанко Бакалов крои нови търновски погроми. 40 с.
-Ефрем Каранфилов:Трибуни и поети. [Очерци.] За Ал.Стамболийски, Ц.Церковски,П.Д.Петков, Сергей Румянцев, Илия Бешков и др. С.,1983,238 с.
-Къню Кожухаров : Цанко Церковски. Биогр.оч. С.,1956,40 с. Авт. не е даден на кор.; 2.прераб.изд. С.,1970,76 с.; 3. прер.изд. С.,1977,73 с.; 4.изд. С.,1979,73 с.
-Кърджиев Борис : Цанко Бакалов Церковски. Живот, творчество, идеи. Библ. Селско творчество. Пазарджик,1946,31 с.
-Николова, Веска Георгиева :
-Ц.Церковски <1869-1926>. Певец на селото, създател и деец на земеделския съюз. Ст.Загора,1995,48 с.
-Пекарев, Йордан Николов: Аз и Цанко. Паметен лист “Цанко Церковски”. С.,1946,...с.
-Александър Ст.Пенчев:
-Познавате ли първоапостолите–зидари на БЗНС:Янко Забунов, Цанко Бакалов, Димитър Драгиев. Възпом. сборник. В.Търново,1946,32 с.
-Кога, как и защо се породи БЗНС? 2.Цанко Бакалов–Церковски. Живот, борби и дело. Библ. Народен Университет,№61. В.Търново,1946,16 с.
-Поет и държавник : Животопис на Цанко Церковски. В библ. каре означено Избрани произведения. В.Търново,1985,328 с.
-Христо К.Радев : Цанко Церковски-живот и творчество. Издава БЗНС, брошура №8, С.,1947,16 с.
-Сестримски Иван : Земя и слово. Портрети и очерци. Между които за Ц.Церковски, С.Румянцев, Марий Ягодов. С.,1986,318 с.
-Спомени за Цанко Церковски: Сборник. Съст., ред., бел. Иван Сестримски. С.,1984,328 с.
-Александър Стамболийски, Стоян Омарчевски и Райко Даскалов: Речи, произнесени от министрите Ал. Стамболийски, Ст. Омарчевски и Райко Даскалов по случай 30-год. юбилей на поета и обществения деец Цанко Церковски на 16 октомври 1921 г. в с. Бяла черква и отговор на юбиляра. С.1921,50 с.
-Цанко Церковски. (Биографичен очерк). С.,1956,...с.
-На Цанко Церковски 1891–1921. Юбилеен сборник. Редактори Велико Йорданов и Никола Атанасов. Държавно издание, С.,1921,238 с.
-Прослава на Цанко Церковски. Сборник за тържествата и честването на поета по случай 30-год. му лит. и общ. дейност на 16 окт.1921 г. в с.Бяла черква. Съст. и ред. Велико Йорданов. С.,1922,380 с.,III, 1 л. портр., 54 л. ил.
-Цанков-Дерижан Христо : Певецът на селото (Цанко Бакалов Церковски), животопис, творчество, спомени. Издание на фондация Земеделско съюзно издателство „Ал. Стамболийски” при БЗНС, С.,1946,95 с.
▲▲▲