Биография

Паун Генов е роден на 29 юни 1915 г. в село Средногорово ,Казанлъшко .Завършва гимназия в Казанлък . Сред любимите му учители са Стефан Попвасилев и Чудомир. В читалище „Искра” слуша лекции на Асен Златаров , Антон Страшимиров, Стилиян Чилингиров ,Александър Балабанов и Владимир Русалиев, с когото остават приятели цял живот. След гимназията се връща на село и като председател на читалището поставя основите на издателска библиотека „Селско възраждане”. В нейната програма пише :„ Да култивира в душата на селянина любов към книгата и към ония, които обричат перото си в служба на него. Да работи за нравственото усъвършенстване и духовното прераждане на селото – основа на държавата и човечеството. Да разсее мрачния облак на невежеството, суеверието и злобата човешка. Да внедри в сърцата добродетелите на утрешния човек.”

Литературна дейност започва още много млад, като през 1930 г. публикува в детски вестници. През 1933 г. редактира и пише във в. ”Хоризонт”- обединително звено на младите провинциални писатели. През 1944 г. завършва философия в СУ „Климент Охридски”. Редактор и журналист във в. „Младо село” (1936-1938), „Трезва младеж” (1936), „Светлоструй” (1939- 1941), „Земеделско знаме” (1948-1950), ”Народно земеделско знаме„ (1945-1947), „Кооперативно село” (1953-1963). Член на Съюза на българските писатели от 1940 г .Член на БЗНС. Репресиран след 9 септември 1944 г.

Автор на книгите „Нова вяра”,стихове и поеми (1938), ”Предпролет” (стихове, 1940), ”Владая” (поема, 1946), ”Коста Тодоров” (очерк ,1947) ,”Янко Забунов” (очерк ,1948), ”С любов и в труда и на сцената” (очерци , Профиздат, 1966), „Приятна болка” (стихове ,изд. „Бълг.писател”,1975), „Един живот в стихове” (стихове изд. БЗНС , 1983), ”Откоси от моята нива” (стихове, ”Бълг.писател” ,1985) и романизираните биографии „Райко Даскалов – история на един кратък, но с бури изпълнен живот” (1973) , „Петко Д. Петков. Живот между два изстрела” (1978,1980), ”От бащиното рамо до държавното кормило” (документални разкази за Александър Стамболийски, 1981), „Поет и държавник” (Животопис на Цанко Церковски ,изд. „Български писател”, 1985), „Земята беше твоя жребий” (Книга за Стамболийски изд= БЗНС,1989).

Съставител на избрани произведения на Димана Данева и Коста Тодоров. Преводач на руска поезия. Автор на множество статии и рецензии за литература, кино, изобразителни изкуства. Лектор в много селски университети и читалища в цяла България.

Семейство: съпруга - Маргарита Петрова Генова (1920-2007), син - Севдалин П. Генов (1943), дъщеря - Румяна П. Генова(1946)

Починал на 7 август 1999 г в София.