|
БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Жени се 1920 г. за Сийка Влахлиева (поч. 1981 г.), студентка по философия, от с. Дъбене, Карловско. Имат две деца: Методи, роден 1921 г. и Анка, родена 1925 г. (поч. 1997 г.) Първото му стихотворение „Есенна пролет” е публикувано в 1914 г., а първата му стихосбирка „Моето утро” е издадена 1924 г. Творчеството му се проявява в различни литературни жанрове-поезия, разкази, театър и преводи от руски и френски. Портрет от Минчо Кацаров, Париж, 1931 г. Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му дейност. Редактира седмичника „Свобода” 1923-1934 г. – орган на вегетарианското движение, в-к „Нов живот” 1935-1949 г. Сътрудничи в сп. „Възраждане 1918-1934 г., в „Светлоструй”, „Мисъл и воля”, „Мисъл”, „Литературен глас”, „Кавал”, Народно земеделско знаме” и др. Председател е на Съюза на писателите (замества на този пост самоубилия се поет Н. В. Ракитин) от провинцията в България 1934-1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите-демократи със седалище Париж. Адвокат е от 1920 до 1947 г., когато му е отнето адвокатското звание, на него и на сина му Методи. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г. Защитава Трифон Кунев и Никола Д. Петков, този път от комунистическата тирания. Много активен поборник е против смъртното наказание. От 1919 г. е член на БЗНС. Участва в ХV конгрес на БЗНС -1919 г. Привлечен е от идеите на Драгиев и за кратко публикува статии във в-к Земеделска правда. Членува в БЗНС – Врабча, без да участва активно в земеделските разпри. Кандидат за народен представител 1938 г. е интерниран в Несебър. На съюзната конференция – 14/15.10.1944 г. заедно с група гичевисти се приобщават към БЗНС – Ал. Стамболийски, а след една година е сключено и обединението с подписите на Д. Гичев и Н. Петков. На 01.11.1944 г. в Пловдив изнася беседа „Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС”, в която излага и обосновава земеделските си идеи. Посреща видните земеделски водачи, дошли в Пловдив за големия земеделски събор – 24.12.1944 г. Публикува статии във в-к „Народно земеделско знаме” (Писмо до Борис Делчев:”...Ако пък с твоя поход срещу мене се прибавя нещо към твоята известност или благонадеждност – радостта ми ще бъде по-голяма. И ти нещо спечелваш - и аз нищо не губя. ...”).
Избран е за депутат на
Обединената Опозиция във VІ ВНС 1946 г. (участва активно в
изработването на проекта за Конституция на Обединената Опозиция).
След разтурянето ù е въдворен в лагера Куциян 01.11.1947-01.05.1948
г. Въдворяван е в лагера Белене два пъти: 29.04.1951 – 28.04.1952 г.
и 11.07.1957-19.12.1958 г. (На „Махатма Йордан Ковач” от М. Кюркчийски, 1932 г. Защитник е в процеса на Н. Петков, което не улеснява по-нататъшната му съдба. В-к Стършел (който „храбро” продължава да излиза след като уж комунизмът е паднал) излезе на времето с редица пасквили, един, от които пряко насочен срещу адвоката защитник Й. Ковачев. От ранни младини сътрудничи и помага на хуманитарни движения като вегетарианското (един от основателите на Българския вегетариански съюз-1914 г.), въздържателното, есперантското и кооперативното (един от основателите на Българското вегетарианско кооперативно дружество – 1919 г., инициатор за образуването на тяхното кооперативно стопанство в с. Мечкюр, дн. Пловдивски кв. Прослав-1926 г.), против войната и милитаризма (от 1928 г. е член на „Интернационала на борците против войната”, със седалище в гр. Инфилд, Англия, а от 1935 до 1947 г. е и член на Международния му съвет. Участва в конгресите му във Виена 1928 г. (когато се запознава с д-р Радженат Прасад, сподвижник на Махатма Ганди и първи президент на Свободна Индия – 1947 г.) и в Лион 1931 г. Участник в Международното движение за помирение и в неговите заседания в гр. Билтхофен, Холандия 1939 г.), расизма и антисемитизма (1943 г. се обявява в защита на заплашените от изпращането им в Германия евреи). Вегетарианското движение у нас се препокрива с българския толстоизъм. Може да се твърди, че Й. Ковачев е неговият най-деен представител. Секретарят на Лев Толстой Булгаков посещава България през 1924 г. приет сърдечно от българските толстоисти и особено от Ковачев. През 1960 г. Ковачев пътува из СССР в обикновена туристическа група и отива, с още двама наши писатели, в Ясна поляна, където пък се чества 132-годишнината от рождението на Лев Толстой и се среща там повторно с Булгаков, по чиято покана той произнася на руски бележита реч. Участва в няколко международни анкети между най-големите имена на учени и интелектуалци: „Пътищата към мира” - 1931 г., водена от румънския писател Еужен Релжис. „Проблемата за смъртното наказание” - 1931 г., водена от унгарския журналист Еуген Гьомьори, преведена и издадена на български. „Ревизията на мирните договори” - 1932 г., организирана от Международния съюз на писателите-демократи.
Участва в дейността на Международния комитет за Индия – 1933 г. и придружава Рабиндранат Тагор по време на посещението му в България 1926 г. Лишен от правото на адвокатска практика и забранен като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести. Умира на 19.02.1966 г. Погребението му е израз на широка обществена подкрепа от гражданството на Пловдив и от събратята му писатели. Портрет от А. А. Апелис, 1925 г. 29.03.1990 г. - с решение на последното комунистическо народно събрание Йордан Ковачев е реабилитиран политически и граждански. Йордан Ковачев е многолика личност. Адепт на ненасилието той е жертва на необуздан комунистически терор. Юрист той е жертва на беззаконие. Певец на красивото и доброто той слиза три пъти в безбрежния океан на грозното комунистическо насилие. Поклон и възхита! ▲▲▲ БИБЛИОГРАФИЯ
„Есеннна пролет” – първо стихотворение публикувано в сп. Факел, С.,1914, подписано Felis Elaphus. „Моето утро” – 45 стихотворения. Изд. Възраждане, С.,1924,78 с. „На невидими струни” – 48 стихотворения. Изд Посредник, С.,1928,61 с.. „Искри” - 17 разказа. Изд. Посредник, С.,1929,128 с. „Изпуснати хора” - драма в 5 действия. Изд. Посредник, С.,1932. Вт.изд.1935. Тр.изд.1942. Четв.изд. Изд. Братство, Севлиево,1946. „Златни капки” - 17 разказа. Изд. Посредник, С.,1934,144 с. Вт.изд.Изд. Братство, Севлиево, 1943. По време на процеса Н.Д.Петков от худ.Т. Динов „На борба с бедността” – 1934, вт.изд.1942. Брошура популяризираща икономическите схващания на Хенри Джордж. „Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев” - превод на 54 стихотворения. Изд. Посредник,С.,1935,64 с. Увеличено първо изд.-98 стихотворения от „Народна култура”,С.,1956,142 с. „Озарение” – 92 стихотворения. Изд. авторът,1938,124 с. „Избрани стихотворения от М. Ю. Лермонтов” - 68 стихотворения. Изд. авторът,1941,102 с. „Избрани стихотворения от Сюли Прюдом” - 54 стихотворения. Изд. Хр.Г.Данов, Пловдив,1945,92 с. „Рог жълтици” - комедия в пет действия. Изд. авторът,1945,87 с. „Избрана лирика от С.Я.Надсон” – изд. Народна култура, С.,1962. „Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС” – Реч, произнесена на 1.ХІ.1944 г. в салона на Военния клуб в Пловдив. Посмъртно издание,Пловдив,1995,28 с. „В концлагера” – стихове. Издава Д-во „Приятели на Й. К.”,Пловдив, 2005,62 с. „Овидий” – поема. Издава Д-во „Приятели на Й. К.”,Пловдив, 2005,76 с.
Превеждал е и проза: От Лев Толстой-Господар и слуга. Кавказки пленник. Книга за децата (1938 и 1965 г.). От Иван Горбунов-Посадов-Жива любов. От Виктор Юго-Против смъртното наказание. От Хенри Джордж-Земелният въпрос. Прогрес и бедност. Обществени задачи.
За него: „Възпоменателен лист –Иордан Ковачев-100 години от рождението 1895-1995”. „Свидетелства за Йордан Ковачев – стихове. Издава Д-во „Приятели на Й. К.”,Пловдив, 2005,35 с. ▲▲▲
|
