Дописка от София.

 

ПО ПОВОД КОНГРЕСА НА БЗНС-НС

 

На 6 и 7 ноември се проведе редовен конгрес на БЗНС-НС. Картината е обичайна за земеделските конгреси. Обнадеждаващо е участието на много млади хора и умерения тон на дискусиите. Голям шум се вдигна около многобройните гости от “десните” партии, някои от които бяха дошли с целия си членски състав. Това ни напомня Учредителния конгрес на БЗНС когато партиите се надяваха да обсебят зараждащото се, преди повече от век, земеделско движение.

Надълго и нашироко се говори че БЗНС-НС ще се коалира само на базата на идеи и на принципи, но конгресът не ги уточни, не ги формулира. Вместо това ни се предложи една незадължителна анкета от която се вижда че земеделците биха се коалирали едва ли не с когото и да е, стига да обещават повече благинки пък дори и да не ги изълнят, спрямо нас и спрямо избирателите си.

Критериите за участие в изборите очертават дейността на една организация не само до изборите, но и за следващите четири години като основните насоки остават да важат и за близкото бъдеще. Те съставляват политическата програма на организацията, тя трябва да е конкретна, а не общи и нищо не казващи декларации. В демократичните партии, програмата се приема от върховният й орган. В БЗНС, това е конгресът, а не Управителният съвет.

Идеите и принципите на нашите партии са познати и си приличат всичките. Това са празни приказки зад които не стоят дела, а се крият прозаични и егоистични сметки и именно те са обект на всичките тези срещи, разговори, социологически анкети, семинари и прочее от които сгледи лъха провинциализъм и закъснял деветнадесети век.

Все още, след петнадесет години преход, нито една партия няма работещ механизъм за определяне на кандидат депутатските листи нито пък разработен депутатски профил. Най-малко това е направено в БЗНС.

Втори значителен факт от конгреса е изборът на главен секретар. Госпожа Мозер беше преизбрана при липса на опонент. Земеделците, изглежда, обичат водачите си и не им позволяват преждевременното оттегляне от лидерското им място!

Преди две години тя спечели избора с дванадесет гласа болшинство срещу Личев, личност от първата десетка дейци на БЗНС-НС и член на ПП, понастоящем един от инициаторите на движението за обща земеделска листа в предстоящите избори. Той прие тогава неуспеха си и което е необичайно за нашите нрави, продължи да работи в организацията си. Нормално щеше да бъде ако той беше обяснил пред конгреса защо сега не е кандидат и дори да призове подкрепилите го преди две години да гласуват сега за г-жа Мозер като им изложи съображенията си. Това не се случи, а трябваше.

Има много да се желае  докато земеделските конгреси постигнат същността си да бъдат върховен орган на организацията, а не театро за лековерни! За това трябва упорита работа сред организираните земеделци и вродена демократичност при техните водачи.

 

10 ноември 2004г.