ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ РИКОШЕТИ НА ГРУЗИНСКИЯ КОНФЛИКТ

След сегашните драматични събития в сърцето на Кавказ, рязко намаляват шансовете на Тбилиси, а и на Киев, да се присъединят към НАТО

Чавдар Киселинчев

Снимка ЕПА

Унищожени грузински танкове в южноосетинската столица Цхинвали. Тбилиси се оказа големият губещ в кавказкия конфликт.

Кой какво спечели и какво загуби в резултат на руско-грузинския въоръжен конфликт? Как се измени геополитическата ситуация в Кавказ - жизненоважен петролодобивен регион и трасе за нефта към Европа? Доколко тази 5-дневна локална война ще изостри отношенията на Русия със САЩ, НАТО и ЕС? Може ли да се говори за ново издание на студена война? Това са въпросите, които имат решаващо значение за международните отношения през тези дни. На първо място трябва да се подчертае, че Русия нанесе тежко поражение на грузинските въоръжени сили, обучавани и въоръжавани от САЩ, и затвърди
стратегическото си присъствие в Кавказ
като единствената сила, способна да поддържа стабилността там. От друга страна, да се говори, че със сегашната военна операция Русия възкресява брутално-силовата политика на бившия Съветски съюз е просто несъстоятелно. Днешната Руска федерация е интегрирана политически и икономически в глобализирания свят, поради което не може да бъде осъвременена реплика на някогашния комунистически колос.
С грузинската си акция Москва губи част от международната си репутация, налива вода в мелницата на русофобските националисти в Грузия, Украйна и цяла Източна Европа. С петдневната си въоръжена акция Москва поставя на опън отношенията си със Запада (който, разбира се, не е единен) и напомня на кавказките държави, а и на всички в постсъветското пространство, че ще защитава и със сила позициите, интересите и влиянието си в т.нар. близка чужбина. С други думи, не провокирайте лекомислено Москва!
Както казват някои на Запад - не дразнете руската мечка!
На свой ред Грузия е големият губещ. Първо, плановете на грузинския президент Саакашвили да постави под свой контрол сепаратистките области Южна Осетия и Абхазия, рухнаха безвъзвратно. Второ, в резултат на поражението в конфликта позициите на грузинското ръководство, избрано иначе по демократичен начин, сега са силно разклатени. Особено в средносрочен план. Трето, при сегашния развой на събитията, Тбилиси се лишава от контрола си върху жизненоважни пътища, а магистралният петролопровод Баку-Тбилиси-Джейхан попада в обсега на руската артилерия. Да не забравяме, че този петролопровод бе големият коз на Саакашвили за придаване на собствена значимост в очите на западните политико-икономически кръгове.
На пръв поглед изненадващо, но голям губещ се оказа суперсилата Америка. Преди всичко, защото стана ясно, че САЩ не са в състояние
реално да се притекат на помощ на галеното си дете в Кавказ - проамериканското грузинско ръководство в Тбилиси. Нещо повече, Вашингтон не можеше да играе и ролята на посредник в търсенето на изход от руско-грузинския конфликт, доколкото САЩ в определен смисъл бяха страна в тази конфронтация. Ролята на посредник се наложи да играе Франция, в качеството си на ротационен председател на ЕС. Направи впечатление, че Буш изчака да бъде постигнато примирие преди да изпрати хуманитарна помощ, но затова пък изгради хуманитарен мост с помощта на военно-въздушните и военноморски сили на САЩ. И по този начин, поради косвеното си военно присъствие в региона, постави Москва в затруднено положение.
Ново издание на студена война не се задава, защото вече го няма противопоставянето между източния комунизъм и западния капитализъм. Но от развоя на руско-грузинския конфликт се налагат важни изводи. На първо място, става пределно ясно, че днес Русия далеч не е сервилната спрямо Америка капитулираща бивша свръхдържава от времето на Елцин. На второ място се потвърди хипотезата, че Русия продължава да страда от традиционния си „обсаден манталитет" който дори се задълбочава в резултат на източното разширение на НАТО, изнасянето на американската ПРО на територията на Полша и Чехия и вкарването на Грузия в проамериканска орбита.
Вече не става дума даже толкова за руска и американска сфери на влияние в Кавказ, Централна Азия и Източа Европа, колкото за опасенията на Москва, че Грузия и Украйна могат да се превърнат в трамплин, от който САЩ и НАТО да се опитват да предизвикат „цветна революция" на територията на самата Руска федерация. По-нататък, след сегашните драматични събития в сърцето на Кавказ, рязко намаляват шансовете на Грузия, а и на Украйна, да се присъединят към НАТО. Просто Северноатлантическият съюз не може да си позволи да се ангажира със стратегическата сигурност на нестабилни държави, заредени с вътрешни етнически проблеми и напрежения, държави практически незащититими в случай на конфликт. Защото е ясно, че НАТО не може да рискува ядрена война заради Грузия.
По време и след въоръжения руско-грузински конфликт доста се говори за прагматизма на Запада в отношенията му с Русия. Ами да, ЕС е силно зависим от руския петрол и природен газ (40% от енергийните му нужди се задоволяват от Русия) и има значителни корпоративно-икономически интереси в Руската федерация. Колкото до руско-американските отношения, несъмнено поставени на изпитание, по всяка вероятност не след дълго враждебната риторика между Вашингтон и Москва ще отшуми и отношенията им ще влязат в познатото си русло.
Няма съмнение, че САЩ са силно раздразнени от практическото си безсилие да защитят протежето си в Тбилиси и от невъзможността да нареждат сложния политически възел в Кавказ. Джордж Буш, Дик Чейни и Кондолиза Райс, отправяйки остри критики към Кремъл, заявяват, че Русия не може да остане ненаказана заради грузинската є операция. Възможностите на Вашингтон в тази посока обаче не са кой знае колко големи - могат да бъдат прекратени няколко програми на руско-американския културен обмен и някои търговски преференции за Москва.
Но на Пенсилвания авеню много добре съзнават, че САЩ се нуждаят от
сътрудничество с Русия по проблеми, далеч надхвърлящи по значението си Грузия. Става дума за обуздаването на иранските ядрени амбиции, за неразпространението на ядреното оръжие, за стратегическата стабилност в световен мащаб и за сложните отношения в геополитическия триъгълник САЩ-Русия-Китай.