Тежко, тежко! Вино дайте!

 

 

    Съставът на новото правителство на България е поредното потвърждение, че ние не сме научили урока за позора. Въпреки че историята ни показва колко е висока цената му. Министър на културата е човек, който с гордост прие от покойния Илия Павлов званието почетен мултак с думите: "по-добре да си мултак, отколкото голтак". По-позорни слова е трудно да се открият дори у нас. Да те почете мафията е позор, а не слава.



    136
години след публикуването на "В механата" ние все така не различаваме позора от славата. Историята сочи, че ще си платим за това. Отново.

Сякаш никой българин не е бил по-суров към народа си от Христо Ботев. Неговото стихотворение "В механата"* започва така:

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Преди 136 години българите според Ботев са считали позора за слава, а свестните за луди. 136 години са много време, но изглежда нищо не се променило.
Позор (пак според Ботев) е да си подъл чорбаджия, който граби от народа беден. Позор е да си зъл и да твориш зло, позор е да лъжеш, да убиваш, да измъчваш, да отнемаш свободата и достойнството на хората, да им крадеш надеждата. Позор е да си простак и циник. Народът винаги плаща позора на своите управници, а самите те бързо изчезват в кошчето на историята. Помним ли съдбата на основателите на групировката ВИС, на поредица министър-председатели и президенти на България, на Илия Павлов и Мултигруп, да споменем само някои от безкрайните позорни страници в новата ни история.
Славата е друго нещо. Славата е за добрите, за тези, които обичат народа и справедливостта, които говорят истината и поемат отговорност за действията си. Такива като Ботев и Левски, а напоследък като Едвин Сугарев и Филип Димитров. Тези все така ги считаме за луди. Защото мислим, че позорът е слава, а славата позор. Само лудите избират позора, нали?
Съставът на новото правителство на България е поредното потвърждение, че ние не сме научили урока за позора. Въпреки че историята ни показва колко е висока цената му. Министър на културата е човек, който с гордост прие от покойния Илия Павлов званието почетен мултак с думите: "по-добре да си мултак, отколкото голтак". По-позорни слова е трудно да се открият дори у нас. Да те почете мафията е позор, а не слава.
Друг министър е троен агент от държавна сигурност. По-голям позор от този възможен ли е изобщо в нашата страна?!
Очевидно новият ни министър председател не различава позора от славата. Нека това не ни учудва - той счита позора за слава, както сочат делата му. Или сме забравили кой е Бойко Борисов, с кой е съдружник и с кой приятел?
Ботев пък завършва стихотворението си така:

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Защо славният българин и велик поет е написал "идиоти"? Толкова силна дума, толкова обидна... Защото да подкрепяш позора е глупаво. Народът винаги плаща позора на своите управници. А ние не можем да научим този постоянно повтарящ се урок цели 136 години. Силната дума днес нито е толкова сила, нито е толкова обидна. Някой да се обиди?

http://afera.bg 07.28.09