ИЛИЯ ТРОЯНОВ, писател: СОФИЯ Е НАЙ-ЗАПАДНАЛАТА СТОЛИЦА В ЕВРОПА

- Г-н Троянов, в новата си книга “Номад на четири континента” твърдите, че 19-и век е до голяма степен настоящ. Защо?

- Този век е век на разцвета на империализма, когато няколко европейски държави завладяват целия свят. Но мен ме интересуват не толкова политическите, колкото културните последици, защото тези страни преоткриха света по един определен начин и му дадоха определено име. И днес възгледите ни към неевропейските култури са определени от 19-и век.

Империализмът създаде расизма, който - като чувство към непознатото - е съществувал и преди това, но като идеология е оформен в средата на 19-и век в Англия. И до ден днешен не сме се освободили от този идеологически расизъм. Няколко европейски държави демонстрират странното убеждение, че имат задачата да променят света. Когато четох изказвания на британски генерали за събитията в Афганистан и Ирак през 1840 г., забелязах, че те могат спокойно да се публикуват и днес, защото много малко се е променило отношението към тези държави - то определено е високопарно и пълно с предразсъдъци.

- Не е ли подобно отношението и към България?

- Без съмнение има предразсъдъци към страната ни и е по-лесно човек да се бори срещу тях, ако нашите политици не се държаха така, сякаш искат да ги потвърдят. Всяка седмица има скандали и клишето, че сме държава на корупцията, има донякъде връзка с истината. Безспорно случаят с България е още по-сложен, защото повече европейци пътуват към Индия, отколкото към нас. Въпреки че сме в Европа, от гледна точна на познанието, ние почти не съществуваме в съзнанието на чужденците. И това се дължи на факта, че рядко се появяваме на културната сцена, макар киното сега да има повече успехи от преди. Но е много трудно за един европеец без определени интереси към страната ни да получи правилна представа за нея.

- Значи България е “тъмната Индия” за европейците, а не самата Индия?

- Да, може и така да се каже

- На какво се дължи фактът, че представители на други източноевропейски държави имат по-големи успехи в изкуството?

- Българската интелигенция бе смазана по време на комунизма и след 50-те години нямаше почти никаква съпротива. Това доведе до умъртвяване на креативния живот. За разлика от Полша например, където имаше различна степен на опозиция като “Солидарност”. Освен това е много трудно един автор да пробие самостоятелно. Защото нормалната литература се нуждае от инфраструктура - специализирани списания, литературна критика, повече читатели, повече книжарници. Всичко това е много по-добре развито в страни като Чехия, Полша и Унгария в сравнение с България. Духовният живот винаги е свързан със социалния и политическия и затова все още нямаме голям пробив на Запад.

- Влизането ни в ЕС повлия ли на този процес?

- Не, ни най-малко не е повлияло на реномето на страната. Дори точно обратното. Преди влизането ни в Европейския съюз почти нищо не се чуваше за България и дори ми бе трудно да публикувам нещо за нея, защото ми казваха, че никой не се интересува. Но сега вече е различно - ЕС трябва да плаща, защото не може да си позволи членовете є да фалират. Принудени са да дадат тези пари и когато въпросът опира до личен интерес, внимателно се наблюдава какво става тук. Следя всички новини, които излизат на немски и френски език за България, и не съм видял нито една статия, която да е оптимистична. Мнението на западните медии е, че бе грешка влизането ни в Европейския съюз или че поне не би трябвало да е толкова рано.

В Европа има две мнения относно структурните реформи: че след като се приемат такива държави, те ще бъдат принудени да влязат в точно определени рамки и да си сменят навиците. Другото мнение е, че е точно обратното - след като веднъж са приети дадени страни, няма никакъв инструмент за натиск, с който да бъдат принудени да се променят. И може би най-добрият пример за това е Италия. В нея има феномени, които са неподвластни на политическите є партньори. Но те нямат никакъв начин да ги овладеят. А след като не можаха да “оправят” Италия, как биха могли да се справят с България?!

- С какво друго не могат да свикнат европейците според вас?

- Те не могат да свикнат с този нахален маниер на общуване, който е често срещан у нас. Един австрийски бизнесмен, шеф на банка, ми сподели, че е бил на делова среща у нас. И бил ужасен, когато шефът на едно малко застрахователно дружество, в присъствието на министъра, го запитал: “Ако сключим тази сделка, каква ще е изгодата за мен?”. Дори това да бе станало на Запад, нямаше да е толкова грубо и в никакъв случай нямаше да е пред министъра. В крайна сметка австриецът се отказал от това сътрудничество, което би било в огромен интерес за България.

- Каква е ролята на национализма в такива моменти на криза?

- Чрез идеята за национализма се промиват мозъците на хората. Винаги, когато има криза, се твърдят някакви пълни глупости за национална гордост и авторитет, които очевидно не са съществени във всекидневния живот. При положение че повечето българи се оплакват и са недоволни, едва ли има значение дали гледат с гордост на страната си. Не е реалистично на базата на това ежедневно псуване да се изгради идея за национална идентичност, да не говорим, че е съмнително дали въобще съществува такава. Аз пътувам много и съм забелязал, че доста от нещата, които ние смятаме за типично български, ги има и в други държави. Например като отидох в Индия, се почувствах като у дома си, тъй като много от нещата там напомнят за България. Като се почне от манталитета, навика на хората да се събират и се стигне до кюфтетата. Така че идеята за национализма е една конструкция, която винаги е служила да защити властта и да създаде агресия срещу другите. Но е очевидно, че проблемите в България никога не са се решавали с агресия, а точно обратното. Историята показва, че войните не са довели до нищо добро, а само до разлагане на обществото и икономиката. Така че ако има агресия, тя трябва да се насочи към политиците, които са виновни за положението на повечето хора и са техните истински врагове. Премахването на този корумпиран елит е трудно и би могло да стане само с протести.

- С какво си обяснявате парадокса, че имаше протести пред БНТ заради “Евровизия”, а много по-важни проблеми не предизвикват такива дискусии?

- Това наистина е парадоксално. Винаги, когато се връщам в България, хората говорят за едно и също нещо - за високите сметки за парно. Ако такива суми бяха надписани на потребителите в други държави, то щеше да има масови протести. Нормално е гражданите да протестират, когато даден проблем засяга джоба им. Но излиза, че дори това не може да накара повечето хора да протестират у нас, което е абсурдно.

- Какво друго ви изненада неприятно освен проблема с парното?

- Аз от 20 г. чакам София да се оправи. Като я сравнява човек с останалите градове в чужбина, тя е най-западналата столица в Европа. А аз съм обиколил всички столици, с изключение на Тирана. Дори Белград, който бе бомбардиран, е по-благоустроен град. Да не говорим за Букурещ, Прага, Будапеща... А политиците твърдят, че имало икономически растеж. Ако е така, София би трябвало да се е променила и аз не мога да разбера защо не е организирана инфраструктурата - транспорт, трафик, боклуци... Все пак това не е толкова трудно, не става дума за астрофизика. Неприятно впечатление ми правят и оплакванията на мои близки тук, които имат безкрайни неприятности с чиновници, бюрокрация, подкупи...

- Това натоварва ли ви?

- Сигурно има и по-приятни места, към които човек може да пътува... Като чета и какви ужаси стават по планините, какво изсичане и унищожаване на околната среда. Да не говорим, че нашето море вече стана известно със застрояването си. Аз познавах Созопол от разказите на родителите ми като едно малко и романтично селце. Като отидох миналата година - то е един жив ужас. Всички тези неща - екологични и други - натежават. Но срещам и много млади хора, които се отнасят много критично и са отворени към по-различен път на развитие. В тях е надеждата, че нещата ще се оправят.

- Екологията е тема и на бъдещата ви книга. Съгласен ли сте с мнението на чешкия президент Вацлав Клаус, че проблемът с глобалното затопляне е силно преувеличен?

- Навсякъде по света хората се смеят на това мнение, за което няма никакви доказателства, нито научна общност, която да го поддържа. Дори наскоро бях в Чехия и мнението на повечето журналисти е отрицателно към тази идея. Иначе е очевидно, че замърсяването в Европа нараства все повече, но политиците само гледат техния интерес и не мислят, че е по-добре сега да се инвестира в пречистване на отпадъците, за да може бъдещето поколение да завари един по-добър свят. Доказано е, че екологичните проблеми не могат да се спрат - знае се например, че след 20-30 години няма да има нефт, че водните ресурси няма да стигнат за цялото човечество, ако то продължава да нараства със същите темпове, както досега. Тези неща са ясни на специалистите по екология, но се оказва, че политиците са най-негодни да направят нещо в тази посока. Защото човек никога не знае чии интереси защитават. Така например съзнателно се забавя развитието на алтернативните енергии, защото те не са изгодни за много хора.