Разочарование  

     Българите които рискуваха живота си и прекосиха българската граница, за да се спасят от диктатурата на комунизма бяха с хиляди.  Много от тях в емиграция правеха всичко което бе по силите и възможностите им, за да бъдат полезни за свободата на народа си.  Може да се твърди с положителност, че те бяха готови да дадат живота си за демокрацията.  Те  дадоха години от своя живот в тази дейност, пренебрегвайки своите близки и познати, само и само да бъдат в помощ на демокрацията срещу комунистическата диктатура в студената бойна.  Те не се отчаяха когато американските милионерите дадоха вечеря на Хрушчов и полицията им забрани да са на улицата, нито пък изгубиха куража си когато в камарата на лордовете в Лондон някои гръмогласно заяви „Better red that dead” -  “По добре червен от колкото умрял”. 

Какво стана след пропадането на комунизма?. 

    Първият дипломат, който България изпрати във Вашингтон бе член на комунистическата партия.  Същата тази партия, с която западните държави начело със САЩ се бориха с години да свалят.  Американското външно министерство прие акредитивните писма на комуниста представител на демократична страна, без очевидна да се дразни от този факт.  Вторият дипломат на когото американците приеха акредитивните писма, бе не само член на комунистическата партията, а дори бе секретар на  БКП в Софийският Университет.   Какво стана? - вместо тези комунистически другари да си вършат работата и да защитават националните интереси на България, за което бяха изпратени там, те подадоха молби за Зелена карта и по странни причини им бе дадена такава.  Още по лошо -  българския министър на външните работи по това време, бе поданик на три държави и бе дал клетва за вярна служба на всички тях!!  На коя страна вярно е служил, всеки може да си извади заключение, след като очите му бяха обърнати към Америка.   Бившият Президент Желю Желев, отиде специално в Лос Анжелис да назначи там почетен  български консул, взет от емиграцията.  Странно бе,  че ФБР не бе предупредило Желев, че това лице бе трафикант.  Не след дълго време с дипломатическия паспорт и с пълен куфар с валута, нашият почетен консул бе арестуван на летището в Лос Анжелис за незаконно пренасяна на валута.   Имаше по това време стотици български емигранти подготвени за тази длъжност, честни и доказали своята вяра към демокрацията и националните интереси, но по някаква причина интереса на българската власт бе към корумпирани личности.  Достатъчно е да споменем само три имена на достойни българи - Боян Чуканов – журналист, писател и дипломат.  Никола Пенчев - един от най известните журналисти,  кореспондент на  вестник Зора в Лондон и Стефан Груев – известен журналист и писател.  

Знае ли се днес колко министри и народни представители имат двойно поданство или най малкото Зелена карта, без да броим така наречените „двойни шпиони”?. 

   Останали днес живи борци за демокрацията – емигранти, не вярват повече в американската външна политика, или изобщо в демокрацията в Америка, след като те пренебрегват собствената си декларации за борба против комунизма, приемайки български комунисти за представители на демократичен режим в България.  Колко честни и учени българи прекараха в политически лагери с бляна, че има на света една държава наречена Америка, където хората могат да живеят в мир и демокрация.?  Такава държава наистина имаше, но днес както знаем Америка не е нито демократична нито мирна, сравнявайки се с това което беше.   А и делата им показват тази насока.  Възмущението на емигрантите и народа не може да бъде  скрито или потулено.  Неверни изказвания и декларации, които се правят от външното министерство, са стар трик за заблуда на общественото мнение и нямат никаква стойност . Делата са по важни от празни декларациите.

Земеделско знаме

04/16/2009