|
Иван Гарелов
Новинар
 Сутринта
след изборите силното слънце освети учудено
разпокъсаните плакати, напластявани един върху
друг.
От стените ни гледаше един обобщаващ образ –
носът на Доган, очилата на Станишев, устата на
Борисов, усмивката на Кошлуков…
Още не знам дори прогнозните резултати от
изборите, когато предавам в редакцията своя
коментар, но в едно съм сигурен – разделението в
тези избори не беше между Борисов и Станишев,
между комунизъм и антикомунизъм, а по линията „за”
или „против” ДПС и Ахмед Доган.
Новият кабинет няма да бъде оценяван дали е ляво-
или дясноцентристки, а дали ДПС остава вън от
властта. По-вероятно е ДПС да изпадне от властта,
независимо кой ще съставя кабинета, без това да
означава, че ДПС и българските турци са
отстранени от политическия живот на страната.
Една политическа партия провежда своята политика
и без да е в правителството. Големият проблем е
дали това слизане от властта няма изкуствено да
нагнети етническо напрежение.
Дали някои националисти няма да прибягнат до
реваншистки кампании и дали лидерите на ДПС няма
да раздуят заплахата от етнически конфликт? С
други думи – очаква ни един голям изпит по
зрялост на политическата ни система.
В деня на евроизборите вместо коментар на
резултатите публикувах един коментар отпреди 8
години под заглавие „Пейзаж след битката”. Той
завършваше така: „Тогава отново ще ни разделят.
Вече знам как – на турци и на българи, а ако
това не е достатъчно – на националисти и
предатели. Това означава отново прегрупиране на
силите, нови съюзи и нови вражди, нови окопи и
нови рани. И няма ден покой.”
Някои не разбраха защо публикувам този коментар.
Във всеки случай не за да се изкарам много умен,
а за да покажа колко наивни сме всички ние и как
позволяваме един и същи сценарий да ни се
разиграва години наред. И ето че така и стана.
И да не бяха изцепките на Доган, че разпределя „порциите”
в държавата, и да не беше замерян Йордан Цонев с
яйце, повод щеше да се намери. Още преди това
Яне Янев изостави девиза „Спри корупцията” и
издигна нов: „Да спрем доганизацията”.
Бойко Борисов отдавна беше казал, че целта му е
да свали ДПС от властта. Намеси се и Иван Костов,
че единствено Синята коалиция можела да спре
Доган. Румен Овчаров каза, че „коалиция между
БСП и ДПС вече трудно може да управлява България”,
и обвини партньорите си, че нанасят на БСП „удар
под кръста”.
А самият Ахмед Доган откровено си призна: „Цялата
тази анти-ДПС и анти-Доган кампания ми помага
много. Това улеснява моята работа, действа
мобилизиращо.”
Ето тази игра ни играят от години. Трябват им
нашите гласове, тогава ни насъскват едни срещу
други.
Основно средство за анти-ДПС пропагандата е
телевизия СКАТ. Не случайно „Атака” е първа
политическа сила в Бургаска област, където е
седалището на СКАТ. В Бургаско няма етнически
проблем, но хората са зомбирани от телевизията,
която им дава лесно обяснение за техните несгоди
– турците, разбира се.
Но задаваме ли си въпроса защо тази телевизия
толкова дълго бе търпяна и от ДПС, и от БСП. Ако
те бяха я спрели заради езика на омразата чрез
СЕМ, където имат пълен контрол, едва ли някой
щеше да ги обвини, че потискат свободата на
словото. По-скоро обратното. Но те не го
направиха. Очевидно СКАТ им беше полезна, за да
сплашват електората си.
Телевизията и въобще медията като средство да
управляваш общественото мнение, изглежда, е
завладяла умовете на българските политици. Защо
смятаната за човек на ДПС Ирена Кръстева
закупува медии на килограм и вече основа цяла
медийна империя, в която има най-малко две
телевизии?
Не е заради бизнеса. Нейните вестници, които
станаха очебийно проправителствени, вече не се
четат както преди. Телевизиите засега си пасуват,
но явно са готвени за някакви нови условия, за
нова обстановка.
Ето я и новата обстановка. Ако ДПС остане в
опозиция, СКАТ ще стане проправителствена и ще
загуби своята популярност. А ето че на преден
план излиза империята на Ирена Кръстева – с
остър антиправителствен език, с обвинения за
потискане на малцинствата, етническа
нетолерантност и т.н.
Започва войната на телевизиите. А ние отново ли
ще участваме в тази война? Отново ли ще гинем в
окопите на омразата?
Не мога да се въздържа да не цитирам финала на „Пейзаж
след битката”: „И ще дойде денят, когато ще
видим истинското разделение – над нас шепа
богаташи и с добре познати лица, а войниците от
всички фронтове ще се срещнем с празни джобове и
ще пием по едно менте. Днес-утре битката ще
завърши. И нашенският пейзаж на полесражението
ще изглежда приблизително така: воювалите ще
сключат примирие, в някой ресторант на чаша
шампанско ще си разпределят креслата и
мерцедесите, а оклеветената, оплюта, унизена
пред целия свят България ще гледа онемяла.” |
