Огледалото и отражението

     Виждаме как събитията в страната се повтарят отново и отново във времето, по един и същи начин.  Наблюдаваме, а и за съжаление ставаме жертва на едни и същи некадърни и прогнили от корупция политици, които по един неистов начин успяват отново и отново да залъжат българският гласоподавател да ги избере.  По натам за всички ни е ясно какво става – политици идват на власт, грабят каквото могат и си отиват, за да дадат път и на други прогнили като тях политици да се „наблажат” и те от държавната хазна и собственост.  Това е ясно, само не е ясно как тези прогнили политици, които не бляскат с някакъв изключителен умен багаж, успяват всеки път успешно да излъжат народа, да ги избере?.  Единственото обяснение е, че след като те не са умници и ни убеждават, то има нещо нередно в българина, за да се лъже отново и отново толкова лесно.

Обратно на заблудените гласоподаватели, идва противоположната изгода за управниците.  Те се издигат на пост, които не го заслужават, с недостатъчна избирателна активност.  Такъв бе случаят с изборите за кмет на София, които бе избран само с 120,000 гласа, при население на София - около два милиона и половина жители. 

  Въпреки че нашите политици са научени традиционно, да придобиват хамелеонска тактика на политически въплъщения, то за наша радост не всички прогнили политици и партии успяват. БСП пропадна напълно заслужено и то от собствената си наглост.  Ако продължават така и не си припомнят хамелеонските способности, те може и да изчезнат напълно. 

За историческо сравнение, партията на Димитър Благоев и Трайчо Костов винаги са взимали много повече гласове и то при много по трудна политическа обстановка.  Така също, безславно си отидоха и демократическата партия на Никола Мушанов – „Народняшката партия”, социалдемократическата партия на Григор Чешмеджиев и Д-р Петър Дертлиев, а и днешната на СДС с Иван Костов.

Единствени не засегнати останаха ДПС.  Покойният Добрев, Първанов и Станишев -подготвени добре от чужди интереси и централи (което за съжаление, не е нищо ново за български политици),  разбиха партията си и свалиха Жан Виденов, които по всяка вероятност бе отказал да служи на чужди интереси. 
От там започна и политическата криза в страната ни, до ден днешен.  Дойде на власт СДС с  ръководител Филип Димитров.  Бяха му наложени двама „политически съветници”, които от своя страна бяха изпратени не от народа, а от чужди централи.

  Все пак, по някакви причини, не всички политици бяха хиени – Филип Димитров излезе честен и достойно напусна, както Министър Председателският пост, така и всякаква ръководна роля.  Такъв жест бе нещо нечувано в българските политически среди, както от миналото, така и след това събитие – политически ръководител да се откаже да захапе държавният кокал.  Дойде Иван Костов, които вече от доста време ходеше послушно до господарите си във Вашингтон „на обучение”, заедно със секретарката му.  Той стана ръководител както на правителството, така и на СДС.  За външен министър бе назначена Надежда Михайлова, която не остана по назад от шефа си и посети поне 40 пъти САЩ. При тези визити, тя не посети нито веднъж българското консулството,  нито пък се срещна с българи или български емигранти –  тя просто искаше да покаже на шефа си, колко предана бе на господарите си от Вашингтон.

Спомняте ли си "министър 10%" ? - ето какво пишат за него в един блог – „В реалния свят той беше много по-различен - беше Александър Божков, лицето на разбойническата приватизация и беше уважаван заради невероятния си професионализъм да се изплъзва на правосъдието по всички обвинения, но най-вече заради сделката за която всеки си е мечтал -продажбата на Кремиковци за 1 долар”.

Такива прогнили типове успяват именно с наивната психология на българина, или пък с политическата му апатия.  И двете са еднакво вредни за цивилизовано и нормално развитие на обществения строи в България.   Ако сме политически неадекватни, то ние си затваряме очите за всичко, което става отгоре, ако ли пък сме политически пасивни – резултата е абсолютно същият.  И в двата случая, корумпирани политици застават отгоре и смучат кръвта ни докато могат.

За наше утешение ”Г-н „10 процента” също си отиде безславно, но не и без частта от кокала си.   Той толкова се овъргаля в калта,  че чак господарите му се засрамиха и го изгониха.

Следващ на политическата сцена, бе доведен Симеон  Сакскобургготски. С тайната помощ на комунистите, преобразени в социалисти, той бе поставен на власт, отново с неадекватността и пасивността на българина.  Болшевиките се бяха споразумели с него за дела им от кокала.

Господарите от Вашингтон не искаха Симеон да дойде на управление, не защото много им беше грижа за нашето слънчево настояще и бъдеще, а защото знаеха неговите способности и корумпирани увлечения.  Щеше да бъде много, даже и за безкрайно търпеливият български народ,  да сложат след "Г-н 10%", друга корумпирана личност.   Явно се бяха излъгали – ние си търпяхме доста време Симеончо, докато той крадеше България и я разпределяше между него и слугите му.  Все още се спори кои го свали от власт – дали тайната ръка на чичо Сам, или пък българският избирател.  Разбира се той си отиде „обиден”, но с пълни дисаги с кокали от хазната ни, както и много земи на България.

Бе дошло време за отблагодаряване за заслуги - На държавният пир бе поканен да „похапне” и червеният Станишев.   Симеон искаше да се отблагодари на старите си приятели за заслугите.  Разбира се като бизнесмен, той не забрави за себе си.  Така започна „тройната коалиция” на Симеон, Доган и Станишев.   От САЩ не бяха много щастливи Доган да е във властта, не защото се бяха се загрижили за благото ни, а защото той провеждаше политика, която бе в унисон с политиката водена от Кемал Ататюрк, Исме Инуню, Касъм Гюлек и Желал Баярд.

  Не е трудно да се досетим коя е настоящата марионетка на Вашингтон и Европа – Бойко Борисов, „човека от народа”, с кабинет от поне двама служители на чужди централи – един на Европейски, а другият на чичо Сам.  Последният бе прекарал като „съветник” 8 години във военни бази в Колумбия.  Сега бе време да се отплати на господарите си отвъд океана и бе изпратен като „съветник” отново – да разпространява американски военни бази в района, както и други техни интереси.

 Така или иначе основната цел за сега на човека от народа, си остава да проси пари от господарите си, тъй като българина вече не може да се издържа без подкрепа.  

Той само не си дава сметка, че дори и да получи тези подаяния, ние ще останем в спомените на Европа, като просяци, а в допълнение ще трябва да се отплащаме на господарите си за подхвърленият кокал.

Бойко беше обещал да повиши пенсиите и помощите на социално слабите българи, но сега в противовес, излезе решение на МС за намаляване на горните?

Пенсионери пригответе се да бъркате по дълбоко в боклукчийските кофи.
Работници и чиновници върнете се към бащините ниви за да преживеете тази криза.

   В заключение се питаме – дали не е време да погледнем истината в очите.

Дали трябва да виним всичките тези политически мафиоти, за това което са направили със страната ни?
Спомнете си, че лешоядите ходят където има мърша.  В нашият случаи – политическа мърша.  Ние с нашата политическа апатия и наивност, водихме през  историята, както и до днес, лешоядите на собствената ни трапеза.
   Една последна формалност – дали морала на народа е по различен от морала на политиците ни?  Та нали те излизат от нас самите.  За тези които са скептични към това, просто погледнете фактите.  С какво е известна България? – с политическа, административна и съдебна корупция, мафия, трафик на наркотици, алкохол и цигари, откраднати коли; обири на банки, фалшифициране на пари и кредитни карти; проституция и търговия с  деца.  По всичко посочено, както и много други сме на „почетното” първо място в Европа, а  на някои и на първо място в света.  На последно място, официално в последните години, сме само по щастие.
Или ако искате го кажете така - че и там сме на първо място...по нещастие.

Дали морала на народа не отразява морала на правителството...или обратното?

Дали огледалото и отражението могат да се разделят?

Земеделско Знаме