Начинът по който беше променен закона, в последния момент, ясно показва предварителната многомесечна подготовка на част от партиите. Освен непрозрачност и антидемократичност всъщност тази политическа далавера играе ролята на държавен преврат. 

Още от времето на комунизма на официалните празници и на празника на т. нар. “народна милиция”, /15 септември/ аз си налагах ембарго да не действам срещу официалните власти, а се събирах с гадже или с малкото приятели, които ми останаха и си водихме обикновени разговори. С това исках да им покажа, че разликата между мен и тях е толерантността.

Е, Великден мина и е време да си вършим работата.

Троянското муле, Яне, в комплот с БСП рещи да “обединява” партиите чрез “централизация” на идеите. Това е същият “демократически централизъм”, какъвто имаше и преди. И действително, всичките институции в страната останаха същите и на същия принцип на централизъм, само медиите и политическите партии бяха в дисонанс с този як комунистически принцип.

На кого пречат тези 300 партии? И с какво? Това даже не са локвички, които трябва да бъдат прескачани. По-скоро са песъчинки, които скърцат под подметката. С течение на времето огромната част от тях станаха аутсайдери и на практика не пречат на никого. Ако заради тях се вдигна бариерата, това не е нищо друго, освен стрелба с гаубица по ниско летящи врабчета.

Системата “Много сме! Силни сме!” работи безупречно. Срещу тази система единственото вярно решение е “Умни сме. Мъдри сме.” Без значение колко сме. Поумняването и помъдряването е бавен и продължителен процес. Но в търсене на “окончателната победа” българските политици изпадат в ролята на смъртта, която единствено е в състояние да получи “окончателната победа”. Комай Георги Димитров ще се окаже прав с репликата “Колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма.” Е, това вече се случи. И вече нямаме история. Нямаме настояще. За нас колелото на историята просто спря.

Историята на човечеството безспорно е доказала, че като правило мнозинството греши. Мога да дам хиляди примери в полза на това и нито един в полза на противното. Идеите се раждат трудно и още по-трудно пробиват, разбивайки старото мислене. Съпротивата срещу новото е изключително силна, понеже променя статуквото и сменя елитите. Без смяна на елитите нито една нова идея не може да пробие. Някога това е ставало със сатър и гилотина. Не можеш да промениш натурата на женския комар и да го накараш да пие нектар от цветовете като пчеличка. Тук не искам да намесвам комунизма като нова идея, защото това е травестизъм на робовладелческата идея, която е преживяна преди стотици години. Налагането на старото мислене от страна на политиците намират благодатна почва в главите на българите, но изпадат в дълбока дисхармония с европейското мислене. Затова е обречена.

Интересна е логиката на новия закон. От една страна се тръби, че “мажоритарния” елемент прави закона по-демократичен. Но от друга страна с драстичното вдигане на бариерата с демокрацията се приключва. Като сравним 31 срещу 209 много ясно се чува скандирането “Много сме! Силни сме!”. Перфидността на текста ме кара да си мисля, че Луканов е жив и дърпа конците отблизо. Толкова е в негов стил. Това е неговата логика.

След смачкването на медиите, идва време и на връщането на старата политика на тайни решения и неприкосновеност на върхушката. Във френската история има подобен период и той се нарича “реставрация”. Но тогава Европа е в доста объркано състояние. Сега нещата са различни, а има и интернет. Това неминуемо доста скоро ще попилее мераците на сегашните политически спирохети. Те са в ролята на петела, който си мисли, че ако не изкукурига-слънцето не може да изгрее.

Начинът по който беше променен закона, в последния момент, ясно показва предварителната многомесечна подготовка на част от партиите. Освен непрозрачност и антидемократичност всъщност тази политическа далавера играе ролята на държавен преврат. Изглежда, ще се наложи да се конституира формата на изборите в основния закон, който така или иначе трябва не да са промени, а да се създаде нова конституция, която да не позволява лесна възможност  за политическо интригантство и манипулация на обществото чрез избори.

По тази логика, в скоро време можем да очакваме последната крачка за смачкване на поселдните останали парченца демокрация, а именно унищожаването на неправителствените организаци и превръщането им в единен ОФ. Пенчо Кубадински сигурно има наследници, които да оглавят новото ОФ.

Има само един начин процесът на унищожаването на демократичните елементи в страната да се пресече. Това е здрав обществен отпор. Нека видим сега потърпевшите “партии” ще се изрепчат ли на промените в изборния закон и ще потърсят ли ефективната форма на протест било чрез бойкот, било чрез събиране на подписка против поправките, било чрез сезиране на КС или по някакъв друг начин. По този начин, прочее, те ще си направят и предизборен ПР.

Та да се види дали опозицията действително е срещу статуквото.