Политическите кризи на БЗНС и БНК

    След провала на комитета „Свободна Европа” с докарването на бившия министър-председател Кьосе Иванов, бе решено да сменят Д-р Г.М.Димитров ката председател на БНК.  Комитета предприе нови стъпки - той докара от Франция  Инж. Тончо Тенев, Плевенския областен управител, Коста Шопов и Георги Петков, социал-демократ, който съвсем случайно стана емигрант. Той и жена му случайно са били пътници в самолета който полковник Михалакиев задигна от полета Варна-Бургас-София.  Това задигане на пътнически самолет бе първото в авиационната история официално отвличане на пътнически самолет.  След като самолета е отвлечен в Истанбул, жената на Петков се завръща от Турция в страната, а Петков приема политическо убежище. 

  По правилника на БНК, Петков автоматично стана член на комитета и поради тази причина е преместен в Париж, където е Европейския отдел на БНК.  Акцията на комитета на Свободна Европа бе центрирана за свалянето на Г.М.Димитров.  За тази цел комитета на Свободна Европа докараха от Париж Инж. Тончо Тенев, Коста Шопов и Георги Петков, като тяхната задача бе да гласуват срещу Гемето на заседание на БНК.  Тази акция пропадна много по жалко даже и от първия опит неотдавна.  Задграничното ръководство и без изключение цялата земеделска емиграция застана на здрави позиции в подкрепа на Гемето и БНК, така надеждите на тези трима бивши народни представители се провалиха. 

  Ръководството на БЗНС можа да събере достатъчно средства за да поддържа издаването на вестник „Свободна и независима България” и списание „Освобождение”, за да може да гарантира издръжката на подкомитетите в Турция, Италия и Германия и  канцелариите в Вашингтон, Ню Йорк и Париж. Освен това ръководството пое материалната поддръжка на членовете на БНК  - Васил Юруков (бивш редактор на вестник Изгрев,  редактор на списание Освобождение и бивш пълномощен министър в Париж);  Проф. Никола Долапчиев (бивш посланик в Лондон)  и Георги Колев. 

  От своя страна комитета Свободна Европа, материално поддържаше тримата докарани народни представители от Париж, за техните подривни дейности срещу БНК. Тончо Тенев създаде Гичевиско движение в подкрепа на Гичев и започна  да издава месечно списание, което финансово бе подкрепено от Комитета за Свободна Европа.  Въпреки тежкото финансово състояние, БНК започна да издава Младежки вестник в Париж.  Също така се започна издаването на книги и стихотворни творби написани от емигранти. 

  Последен опит за разтурването на БНК беше когато Симеон Саксобурготски стана пълнолетен и по негово нареждане бяха изпратени покани към сто видни политически емигранти.  В  тези покани той ги канеше за образуване на задгранично правителство и парламент.  Така нареченото „”писмо до стоте”, също се провали - дори бивши монархисти  отказаха поканата. Бе показателно как емигрантите вече ясно виждаха подмолните намерения на противниците на БЗНС и БНК, така и тази подмолна акция се провали.  Най после се разбра че е необходимо Свободна Европа да се разберат с Г.М. Димитров по политически, а не подмолен път.  Преговорите започнаха много трудно, но след месец дадоха добър резултат.  БНК вече беше създала финансова система, която и гарантираше да продължи дейността си.  Но с дадената финансова подкрепа от комитета Свободна Европа, БНК назначи нови хора за делегати в събранието на Поробените народи.  Подсигури се издръжката на Никола Антонов и Тома Томов като представители на Демократичната партия.  Също така на Борис Ножаров - представител на социалдемократите.  Може свободно да се каже, че БНК създаде подкомитети в повечето свободни страни.  Провала на заговора срещу БНК направи ръководствата на БЗНС и БНК много по силни и  стабилни. 

  В този момент се случи нещастен случай със смъртта на синът на Д-р. Димитров - Сашо.  Изпълнителния комитет на БНК реши да създаде фондация на негово име.  Фондацията за много късо време успя да събере много средства, част от които отидоха за дейността на БНК.  При една среща между подпредседателя на Свободна Европа с изпълнителния комитет на БНК , финансовия отговорник на БНК постави въпроса, вестник Свободна и Независима България да излиза седмично.  Подпредседателя на Свободна Европа  много нервно и остро заяви, че  ако това стане, техният комитет ще спре средствата за вестника. Поради това вестника продължи да излиза само 2 пъти месечно.

  Малко земеделци, а още по малко от народа знаят за трудностите през които е минал БЗНС и БНК, но нека се надяваме че бъдещите историци и младото ни поколение ще проучат историческите факти за тежкия път на политическата емиграцията. 

          Земеделско знаме

04.2.2009 г.