ЧУЖДЕНЦИ ЗА Д-Р ДИМИТРОВ И БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ

 Б.Р. - Предлагаме ви извадки от речта на Г-н  Бърнс, произнесена на една от редовните годишни панихиди по случай обесването на Никола Петков,  в Ню Йорк.
Г-н Бърнс е бил един от тримата представители на великите сили в контролната комисия в България, като представител на САЩ.  Освен това той е бил и политически представител на външното министерство на САЩ. 
В книгата от която са взети тези архиви, е дадена истинската картина на борбата срещу монархофашисткото правителство на Борис III, което вкара  България в световна катастрофа.  Нещо повече - след като нашите сънародници от еврейски произход напуснаха България, по предложение на Д-р Г.М.Димитров бяха избрани трима видни евреи от България, за членове на БНК.
 Включили сме още и извадки от книгата на известният еврейски журналист Буко Пити, за дейността на Г.М. Димитров и заслугите му за спасяване на еврейски българи от заточение в нацистки лагери.
БЗНС

«Госпожи и Господа,

Моят пръв значителен разговор с жертвата на това престъпление, Никола Петков, се състоя в малката чифликчийска вила край София, в която живеех през периода на българското примирие и която беше особено подходяща за срещата ми със този селски водач! Доколкото си спомням срещата стана вечерта на 5 или 6 декември 1944 г., едва няколко месеца след като петдневната «война» на Съветска Русия срещу България, бе отскубнала преговорите на примирие от ръцете на Англия и Съединените щати и бе наложила на българския народ едно управление на комунистически контрол».

«Тази вечер аз говоря за Никола Петков, като водач на Българския Земеделски народен съюз. Присъстващ на тази среща бе и друг един водач на същия съюз Д-р Димитров, който в качеството си на Председател на Българския национален комитет ни е събрал тук. Петков беше дошъл да ми каже, че в три месеца от 9 септември, той научил онова, което за нас от Запада бяха нужни цели три години за да разберем, а именно, че обитателите на Кремъл не са хора с добра воля и, че техните въжделения нямат нищо с въжделенията на християнския свят. Яростта на Кремъл се беше проявила първо спрямо Д-р Димитров, който едва се беше завърнал от няколко годишно изгнаничество, по време на което той беше се борил заедно с англичани и американци против нацистките потисници на неговата страна. Петков съзнаваше, че докато първоначалният огън беше насочен срещу организационният ръководител на селската организация, крайната цел беше пълното подчинение на българският политически живот от комунистите, което предполагаше унищожаването на Земеделския съюз.. .»

«Тук бих желал да се отклоня, защото предпочитам да говоря за тоя съюз като на Българска селска организация». Нейните корени са в селячеството. Самата България е селска страна, както в своето народно стопанство, така и по отношение на своя човешки материал. Никола Петков беше водач на селска организация в коалиционно управление по това време. Задачата на селската организация, така както Петков я схващаше нея вечер, беше да запази бъдещото водачество на организация си за спасение на страната си, както и да запази същата в момента от уловките, които комунистите подготвят за нея посредством нейното участие в управлението. . .»

«Идеите които бяха разменени нея вечер, доведоха до днешното благоприятно обстоятелство, че България има сега свой Национален комитет вън в изгнание под водачеството на една селска личност, фигура от голям мащаб, а така също, че този комитет е основан отдавна върху подложени твърди основи, в сърцата на селяните и гражданите на контролираната днес от комунистите държава. Тази среща през 1944 г. не бе конспиративна. Тя даде възможност за една напълно легитимна размяна на мисли между българи с отговорно и официално политическо положение и представителя на една страна победителка, която бе подписала условията на българското примирие. Петков напусна моя дом нея вечер и не след дълго излезе от управлението за да поеме водачеството в българският парламент на всички българи които любят свободата. Д-р Димитров наскоро бе арестуван от комунистите, но с характерната си смелост на своя селски произход, той след известно време можа да се добере отново до моята малка чифликчийска вила край София, откъдето най-после успя да дойде в нашата страна. — «Изразът възпоменателна вечер» (възпоменателно събрание) струва ми се предполага нещо особено тържествено. На тая вечер по тоя специален случай, аз бих желал да препоръчам да изследваме най-щателно духът на Петков, за да можем да попаднем в подходящ тон по отдаване на полагаемата му се почит. Рано през 1947 година аз протестирах пред Петков, задето той така пламенно и открито водеше борбата за свобода в тази контролирана от Кремъл полицейска държава. Неговият отговор бе в смисъл, че един мъртъв Петков би служил по-добре на интересите на българският народ, отколкото от един жив, но с намордник на устата Петков».

«Когато Съветът за сигурност отказа да приеме България в Обединените народи, един французки журналист телеграфира на Секретаря на ООН, че един убит български патриот е седял в същият този съвет и е спечелил победата на всички доброжелателни хора по света. Тази вечер, следователно, вместо общоприетото «Бог да го прости», аз бих препоръчал да кажем, дано духът на Петков продължава да шествува напред. Аз също препоръчвам при всеки случай на съветски домогвания извън законните предели на СССР, западният свят категорично да откаже — както отказа смелият и далновиден Петков, да омекчава своите думи и да омаловажава своите дела, които бих желал да зачекна. Навярно би трябвало да спра тука, но има още две точки. Със това мое интимно предисловие, струва ми се, че можах да ви дам една представа за Петков, което изтъква именно тия две точки. На една от нашите правителствени сгради във Вашингтон е издълбан следният надпис: миналото е само предисловие'. Струва ми се, Петков имаше и ума си, когато през 1944 г. очерта главната задача на Селската организация като запазване нейното водачество за бъдещият интерес на българския народ. Ние в Съединените Щати следва да бъдем особено доволни от указанията, които Петков ни даде тогава. Защото, благодарение на този велик човек, благодарение на този изключителен мъченик на каузата за свободата, ние днес имаме не само западноевропейски съюзници, но същo така и източноевропейски съюзници. Втората се отнася не толкова до Петков и България, колкото за цяла Източна Европа, но струва ми се, че е особено редно, тя да бъде изтъкната във връзка с този мъченически загинал селски водач. Както в България, основният фактор в организиране политическият живот на почти всички източноевропейски страни е съчетанието на едно здраво селско население и привързано към земята. Следователно, безмилостното владичество на Съветския Съюз над страните от Балтийско до Егейско морета, е също предисловие!»

Отбелязах тая реч на американският Политически представител в България през 1944-1947 година, който като член на Съюзническата контролна комисия е наблюдавал борбата на народа ни против болшевишкият завоевателен империализъм и естествено, предполага се, обективно е предал наблюденията си и илюстрира ролята на човека, чието биография искам да предам.

Когато обаче Д-р Димитров отиде в Америка, той не пропущаше случай да посочи пред отговорните американски държавници опасността, която грози свободното човечество. В онова време 1946-1948 година, беше ерес в западният свят да се поддържа, че довчерашните съюзници на Запада против Хитлер, са опасност за света и Америка. Не без основание, много видни длъжностни лица в Щатите и специално във външното министерство са изказвали открито недоволството си от становището на Д-р Димитров против СССР. Нещо повече, някой от тях даже са изказвали мнението, че е било грешка да се допусне в Щатите тоя човек, който «проповядва война» против бившият им съюзник. Но, Д-р Димитров спокойно им заявява: «колкото по-рано, толкова по-малко американска кръв ще се пролее...» Предполагам, че днес вече американците са разбрали колко правдив е бил той, колко отлично е познавал похватите и намеренията на московския комунизъм ... И американска кръв се лее вече изобилно в Виетнам срещу комунистическата агресия.”

А ето какво пише и видният журналист Буко Пити в книгата си «Те, спасителите», страници 130-132 за Д-р Г. М. Димитров, издадена в Яфа, Израел.
 

Д-р Г. М. Димитров бе един от най-изтъкнатите водачи на Българския земеделски народен съюз, .. .в епохата на нацистката и фашистка власт в България. Още в самото начало на прогерманската ориентация на българската официална политика той застана на открити позиции срещу домогванията на хитлеристите да превърнат България в своя колония.

Дейността на Д-р Г. М. Димитров в съпротивата срещу нацистите и диктаторския режим на цар Борис е плодовита и разнообразна, която се конкретизира в следните главни акции:
 

1.  Още след преврата на 19 май 1934 г. е организирал съпротивително антинациско движение от народни кадри на Българския земеделски народен съюз за политическа и въоръжена съпротива срещу надигащия се нацизъм и расизъм на Хитлер, както и срещу българските му агенти.

2.  Той е водил активна съпротива на земеделските кадри главно Академическия и Младежки земеделски съюз  в защита лекциите на проф. Методи Попов — срещу нападенията на ратници, легионери, бранници и тям подобни и съдействието на правителствената тайна и явна полиция.
На една от схватките той бе ранен, заедно с няколко други от другарите си.

3.   Той е взел инициативата от името на Българския земеделски народен съюз и организира общата акция на антинацистката опозиция през февруари 1941 г., при която бе отправено писмо до цар Борис за аудиенция и представяне искане за неутралитет и против въвличането на хитлеристки войски в страната. Писмото бе предадено на 21 февруари, а на следния ден, рано сутринта, той бе арестуван от полицията, ръководена вече от Гестапото.

4.   При нахлуването на хитлеристките окупатори той издаде в качеството му на Главен секретар на БЗНС манифест към българския народ и към свободния свят за съпротива срещу нацистката инвазия.

5.   На 25 декември 1941 г. бе осъден задочно в един процес с още 35 души на смърт за въоръжена съпротива срещу хитлеровите нашественици, саботаж и опит да събори про-хитлеровската българска власт. Двама от обвиняемите бяха оправдани, 11 души осъдени на смърт, а останалите — на доживотен затвор и по 15 години затвор.

6.   Още с пристигането си в Средния изток, през 1941 г., благодарение на ходатайството му пред английските мандатни власти, бяха освободени 115 български евреи емигранти от лагера «Алит», край Хайфа, Палестина.

7.   Организира специална радиостанция «Свободна и независима България», първоначално в Хайфа, а след това в Йерусалим за антихитлеристка и антирасистка пропаганда и разобличаване на нацистките варварски подвизи срещу еврейското навсякъде.
    8.   Изпратил е Коста Тодоров, бивш пълномощен министър, в САЩ и Канада, за да ръководи пропагандата и дейността изобщо срещу хитлеризма, а Димитър Мацанкиев — в Англия, където той стана редовен говорител на радио Лондон срещу нацизма и неговите български агенти.

9.    Давал е нареждане чрез другарите си от съпротивата, вътре в България, като Никола Петков, Трифон Кунев и други да се предприемат акции срещу арестуването и депортирането на българските евреи.

10.  Давал е нареждания български офицери и военни чинове изобщо от съпротивата да правят контра манифестации срещу изолирането на българското еврейство от обществото чрез жълтите звезди и пр.

11.  Давал е нареждания до селяните да помагат със средства и хранителни припаси арестуваните евреи и да отказват продажбата на произведенията си на правителствените хитлерови слуги, както и да защитават с всички средства българските евреи и да им помагат да се настанят, когато биваха депортирани от градовете в селата.

12.  Един месец преди развоя на събитията на Балканите и изгонването на хитлеровите окупатори, той е отправил три апела по радио Кайро: един към българския народ, втори към българските селяни и трети — към българската армия да вдигнат оръжието срещу хитлеровите окупатори и расисти, за да бъде ликвидирана по-скоро нацистката чума от Балканите и Европа. Тези три негови апела бяха отпечатани и разпространени от съюзническите самолети над всички места, където имаше български войски.

Б.Р. Тези материали са за историческо сведение за тези, който искат да знаят достоверната истина за гореспоменатите събития.

Тази статия не е предназначена за политически слепци и невежи.

Земеделско Знаме