БЗНС против въвличането на България в Първата световна война

Първата Световна война е една от най-тежките войни в историята, продължила от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918. Войната се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави).
Поводът за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 година от сръбския студент Гаврило Принцип (1894–1918). Причините за войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии. Австро-Унгария иска от Сърбия да се проведе разследване по повод убийството на Франц Фердинанд, в което Австро-Унгария да участва. Сърбия отказва и в резултат бива нападната от империята. Всъщност, убийството на австро-унгарския престолонаследник е само повод, зад който Австро-Унгарската Империя, подкрепяна от Германия се прикрива, за да може да удовлетвори своите политически интереси (главно на Балканите). Твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, също е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили.
Дълго време правителството на България е убеждавано от двете главни сили (Антантата и Тройният Съюз) да се включи във войната. В крайна сметка, според мнозина историци в резултат на изгодни предложения към самия цар Фердинанд, България застава на страната на Тройния Съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други Балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1-ви септември 1916 г., България обявява война на Румъния.

През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за Владайското въстание. Райко Даскалов обявява така наречената Радомирска република.  Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата. Там те биват спрени, а бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Цар Фердинанд Сакскобургготски абдикира.

България е първата държава, която подписва примирие на 28 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява и нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3-ти октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война.

Освен крушението на националния идеал, България губи ѝ половината от землището си - българската етническа територия е разпокъсана между всички съседи на България. Най-критично е състоянието с новообразуваната държава Югославия, към която са придадени Поморавието, Тимошко, Вардарска Македония и Призренско. Не по-добро е положението на българите и българските земи (Егейска Македония и Западна Тракия) влезли в състава на Гърция, особенно след загубата ѝ в Малоазийската авантюра (1923). В състава на нововъзникналата Турция остава Източна Тракия (анексирана от Османската империя през 1913 г.), а Румъния заема цяла Добруджа.

Вътрешното състояние на страната е ужасяващо. Инфлацията расте непрекъснато. Стопанството следствие от войната с наложените репарации е в упадък. На власт резонно идват левите партии. България е окупирана от Антантата. В тази обстановка реалната власт попада в ръцете на хора, които са реваншистки и екстеримистки настроени. На 27 ноември 1919 е подписан Ньойският договор, който е с изключително тежки последици за българската нация и държава. По силата на този договор, наричан още ѝ Ньойски диктат, е отнето суверенното право на България да подържа свои въоръжени сили.
В тази следвоенна обстановка правителството на БЗНС обвинява управлявалите страната по време на Първата световна война за безпрецедентната национална катастрофа, завършила с крушение на така желаното национално обединение. Започва приемане на извънредно наказателно законодателство от управляващото БЗНС, чиято цел е дирене на отговорност от бившите управници.

В тази връзка е приет закон за търсене и наказание на виновниците за народната катастрофа, приет от обикновеното народно събрание на 22 Ноември, 1919г., който можете да прочете по-долу:

Закон за съдене и наказание виновниците за народната катастрофа, приет от Обикновеното народно събрание на 22 ноември 1919 г.

Печата се по: „Държавен вестник", г. ХИ, бр. 203 от 9 декември 1919 г.

Чл. 1. Лицата, които са взели активно участие в обявяване на войната, 1915/1918г. без да бъде предварително свикано и консултирано Н. Събрание, също и онези, които са издали и заповядали турянето в действие на раздел 3-й от Военно наказателния закон от 23 септемврий 1915 година, стар стил, преди да бъде гласуван от Народното Събрание, се съдят за измяна на отечеството и нарушение на Конституцията и се наказват: с доживотен строг тъмничен затвор, а ако са действували користно, наказват се със смърт.

Чл. 2. Със същото наказание се наказват лицата, които са взели активно участие в дипломатическата подготовка или в ръководството на войната от 1915/1918 г., като са нарушавали законите или са действували с користна цел.

Чл. 3. Народните представители и всички лица, възползували от своето служебно или обществено положение, които са повлияли за подготовката или обявяването на войната и са използували създаденото от войната положение

за лични облаги, се съдят и наказват по чл. 431 от Наказателния закон, при отекчающи вината обстоятелства.

Чл. 4. На същото наказание в чл. 3 подлежат и всички други частни, или длъжностни граждански и военни лица, които, възползувани от войната, са вършели спекулативни сделки от естество да внесат угнетение и раздразнение във войската и населението, или пък са вършили изстъпления в окупираните земи, или користно са действували за подготовката, обявяването и продължението на войната.

Чл. 5. Виновните за престъпни деяния по членове 1—4, включително, се наказват и с лишаване от граждански и политически права за винаги и се осъждат да заплатят на държавата₃5причинените от войната вреди и загуби.

Частните имоти на всички обвиняеми по настоящия закон, включително и на бившия цар Фердинанд, се поставят под възбрана, за обезпечение гражданския иск на държавата.

За всички сделки, сключени от виновните по чл. чл. 1, 2, 3 и 4 от 10 септември 1915г. до 21 юни 1918година по отношение на държавата се прилагат наредбите на чл. 140 от Закона за задълженията и договорите, а всички сделки, сключени след 21 юний 1918 г. се считат за симулативни и безпарични, до доказване на противното.

Чл. 6. Престъпните деяния, по настоящия закон, като комплекс от деяния в свръзка с престъпните деяния, извършени от министрите се разглеждат и наказват от държавния съд по реда в Закона за съдене министрите.

Присъдите са окончателни. Помилванията стават само по решение на Народното Събрание.

За всички провинени, освен министрите, преследването се възбужда: а) по инициатива на Министъра на правосъдието или на Държавните обвинители; б) по заявление, подписано най-малко от 50 народни представители; в) служебно от всеки прокурор, или негов заместник при окръжен, апелативен или касационен съд.

Забележка. Всеки гражданин може без отговорност да поиска възбуждане на углавно преследване пред лицата, поменати в точка А и Б в настоящия член, които мотивирано дават ход или го отхвърлят.

Чл. 7. Щом постъпи предложението за следствие, следователят е длъжен: незабавно да почне следствие, което трябва да привърши в 15 дни, който срок може да се продължи от Държавния обвинител или прокурора. Следователят взема всички мерки, за да се запази имотът на обвиняемия от разпиляване, укриване и взима мерки за неотклонението му.

Чл. 8. Следствието се контролира от Държавните обвинители и прокурорите, които имат право да поискат сменяването в всяко време следователите за бавност, пристрастие, неспособност или какво да е действие, което пречи за следствието.

Чл. 9. Настоящия закон отменява всички законоположения, които му противоречат.

Земеделско Знаме

29.1.2009 г.